Добре дошли в моя уеб сайт, надявам се да ви хареса!

Просто любов...

Ето, я и новата история, в нея главни герои са Астрит и Хари. Все още няма One Direction, после ще се явят на X-factor и така..., но ще се познават преди това,...а и са на една възраст...Надявам се да ви хареса оставяйте коментари!!! Съжалявам за заглавието на историята малко е глупаво.

Така, накратко да ви разкажа за себе си аз съм осемнадесет годишно момиче, казвам се Астрит...мразя когато ме наричат Ас, надявам се да се досещате защо…затова всички ме наричат Ей…като буквата…нали знаете, A, B, C, D, E, F, G…now you know my ABC next time you can sing with me…И така много се отплеснах…какво да ви кажа обичам да пея, но по-добре да ме чувате…не всеки има дарба, нали така…Да се върна към представянето си…имам три годишен брат Нейтън, който ми лази по нервите, но си го обичам…все още живея със семейството си, те ми казах, че ще ме издържат докато уча, но аз не мисля да оставам дълго време при тях, но и за това има време…най-добрата ми приятелка се казва Пейч, с нея се запознах преди пет години когато за първи път дойдох тук…имам още много приятели, с които се разбирам, но не всички чувствам толкова близки…имам и гадже казва се Джейкъп, но аз го наричам Джейк…Как се запознах с него ли? Познавах се с него от както дойдох в училище, признавам, хвърлих му поглед още като го видях, но той не ме забелязваше…на едно от ежемесечните партита на Пейч той ми предложи да излизаме и аз приех, заедно сме от около седем месеца, но сякаш още не съм сигурна в чувствата си към него…преди две седмици Кортни (една от как да кажа…кифлите в даскало, но пък не е лошо момиче) ми каза, че го е хванала да се натиска с Шарлат на някакво парти. Не и повярвах, но и Пейч потвърди…добре, вече им вярвам, но може да е бил пиян…та кой не се напива на парти, а аз много добре знам какъв става Джейк като се напие, флиртува със всяка втора…като и да е, дори не съм му споменавала за това и не искам да се сещам…вярвам му…не би направил такова нещо…нали? Надявам се, че ако мисли нещо такова ще ми каже, че иска да се разделим….прекалено далеч стигнах, не ми се мисли за това. Преди два дни Хари ме покани на парти, което е тази вечер и мисля за отида…а Хари ами той е един от най-добрите ми приятели както и „групичката му” ако мога така да ги нарека Лиам, Найл, Луи и Зейн, тези петимата постоянно се мотаеха заедно и си бяха доста забавни ако са наоколо всичко е различно, знаеха как да се забавляват, а Пейч доста си падаше по един от тях, но той дори не я отразяваше…Та оставаше ми час до партито, а аз вече бях готова и Джейк беше поканен така, че щях да го видя там, облякох си нещо по-удобно, защото знаех, че ще пада купон, седнах пред телевизора и зачаках Пейч, щяхме да отиваме двете заедно…Чаках я дълго време и най накрая тя се появи на вратата, влезе без да чука…както винаги, не че аз заключвах, но това е друга тема.

Пейч: Хайде мърдай, закъсняваме! (стоеше пред огледалото и се оглеждаше)

Аз: Не можеш ли да бъдеш по-самовлюбена? (бутнах я към вратата)

Пейч: Само косата…чакай малко! (изсъска)

Аз: Отивам да си взема нещо за пиене…ако до две минути не си на вратата, тръгвам без теб! (засилих се към кухнята)

Влязох в кухнята и си налях вода, когато се върнах в хола това същество все още беше пред огледалото…няма думи!

Аз: Тръгвам! (отворих вратата и излязох)

Пейч: Дали ще ме забележи? (излезе и дотича оправяйки косата си)

Аз: Изглеждаш прекрасно…няма нужда да се контиш толкова…ако не те забележи значи е глупак…

Пейч: Не говори така за него! (нацупи се)   

Вървяхме дълго време и най-накрая стигнахме да къщата, която беше огромна, а музиката вече огласяваше улицата.

Аз: Едва осем и половина е, а те вече са се развихрили! (засмях се)

Пейч: Да не се учудваш…хайде…какво чакаш! (затича се към вратата и почука)

Влязох вътре и започнах да търся Джейк с поглед, наоколо хвърчаха възглавници, бутилки от алкохол и какво ли не след малко погледа ми се спря пред голямата плазма в хола, на която звукът беше толкова усилен, че почти заглушаваше музика, на големият диван бях наредени Джейк, Найл, Луи и още няколко момчета и вторачено гледаха футбол…Запътих се към тях, намерих малко място и се бутнах до Джейк.

Аз: Здравей! (усмихнах се, а той дори не отмисташе поглед от телевизора)

Джейк: Здрасти. (отпи от шишето с бира)

В това време Пейч се беше залепил за Найл и се опитваше да го заговори, но и при нея нещата не се получаваха, сякаш момчетата бяха в транс от скапания телевизор. Реших да действам доближих се да Джейкъп и се опитах да го целуна, но в същия момент той и останалите момчета скочиха от дивана и започнаха да викат „ГОООООЛ”…Глупава работа!

Аз: Идиоти! (запътих се към градината, защото там ми изглеждаше по-спокойно)…Пейч, идваш ли?

Пейч: Аз отивам да танцувам! (погледна отчаяно)

Аз: Ок!

Излязох навън където нямаше почти никой…огледах се и видях Хари да стои покрай празният басейн, провесил краката си надолу и гледайки в една точка. Отидох и седнах до него, а той продължаваше да си играе нервно с чашата с алкохол.

Аз: Като го гледаш, няма да се напълни!

Хари: А…басейна ли…не исках да има удавени. (говореше с безразличие)

Аз: Ами ако някой падне и си счупи нещо? (засмях се)

Хари: Да се надяваме, че няма да се случи! (продължаваше да гледа замислено)

Аз: Минаха два месеца приятел…още ли не си я забравил? (побутнах го)

Хари: Между мен и Мейси всичко свърши! (обърна се категорични към мен)

Аз: Тогава какво ти е? (погледнах го загрижено)

Хари: Има друга! (погледна надолу)

Аз: Ем…кажи и! (коя ли беше тази която не го отразява…та всяко момиче се лепеше за него)

Хари: Няма да се получи!

Аз: Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко, нали?

Хари: Да! (усмихна се, но някак тъгата си пролича)

Аз: Ок…аз влизам вътре…надявам се мача да е свършил и Джейк да ми обърне малко внимание! (засмях се и тръгнах към къщата)

Хари: Хей, Ей…(обичах когато някой ми каже „Хей, Ей” звучеше много забавно)…Благодаря! (усмихна се, този път истински)

Аз: За нищо! (влязох вътре, но за нещастие с блъснах в някой)

Вдигнах глава, но ми се прииска да не съм го правила…беше Шарлат, как я мразя само, не бях от тези хора, които имат врагове, исках да съм приятел с всеки и почти ме се получаваше, но това надменно същество ми попречи. Винаги опитваше да изтъкне колко повече е от мен и да докаже, че е по-добра от всички…малко хора я харесваха, но пък тя си мислеше, че я мразят защото и завиждат на „красотата” и така самочувствието й се вдигаше.

Шарлат: О, я виж ти…Астрит нали така? (погледна ме подигравателно)

Аз: Значи до вчера викаше по коридорите „Астрит е идиот”, а сега изведнъж забрави, така ли? (погледнах я глупаво, но изглеждах много смешно, защото тя беше с високи обувки, а аз по принцип си бях ниска и изглеждаше се едно се карам с майка си)

Шарлат: Не се старая да запомням имена, които няма да са ми нужни! (засмя се иронично)

Аз: И да направиш опити пак няма да се справиш…повярвай ми…като рибка в аквариум…ако се досещаш! (всички се засмяха, тръгнах към кухнята, защото видях Пейч там, но тази идиотка ме хвана и ме дръпна)

Шарлат: Слушай ме внимателно! Ако още веднъж ми кажеш нещо такова ще съжаляваш! (продължаваше да ме стиска)

Аз: Не ми се занимава с теб! (дръпнах се и отидох при Пейч, която си говореше с Лиам)

Лиам: Какво стана? Пак ли се спречка с Шарлат?

Аз: Как мислиш? (погледнах го самоуверено)

Пейч: Ако чакаш още малко и не й разбиеш физиономията ще ти открадне гаджето! (погледна ме пренебрежително)

Аз: На теб пък какво ти е? (какво и ставаше на Пейч, от сега беше започнала да пие…тя рядко се напиваше)

Лиам: Найл не и обръща внимание! (засмя се)

Аз: Ама и ти ли знаеш?

Лиам: Че то си личи от километри.

Пейч: Явно не е достатъчно, щом той не е забелязал!

Аз: Я се успокой! Ще те забележи, за къде бързаш? (потупах я по рамото) Хайде да потанцуваме малко! (хванах я и я задърпах към „дансинга” или центъра на партито…абе, хола)

Едва беше дванадесет и половина, а аз бях уморена…дълго време търсих Джейкъп, но не го намерих и се отказах…сигурно си беше тръгнал. Танцувах още около час и реших да си тръгвам, но първо щях да кажа на Хари…намерих го в кухнята опитваше се да разтърве две момчета, които бяха толкова пияни, че краката им се огъваха…незнам за какво беше спора им, но бяха доста разярени…Хари дълго време им вика и се опитва да ги вразуми, но не се сдържа и ги изрита от къщата.

Аз: Много добре се справяш като домакин! (засмях се)

Хари: Кръвта по пода се чисти най-трудно! (погледна ме сериозно)

Аз: Вашите пак не знаят за партито, нали? (Родителите на Хари го мислиха за послушно и кротко момче…той правеше парти почти всеки път когато техните ги няма и успяваше да закрие всички улики докато те се върнат, наистина беше добър в това…техните бяха богати и заети и не му обръщаха много внимание, сигурно за това не се усещаха)

Хари: От общо двадесет и…седем партита ме хванаха веднъж и то защото завариха Емили и Майк да се натискат в тяхната стая…почти да се измъкна, но…

Аз: Е, значи не си най-добрия! (засмях се и го сръчках)…Аз мисля да тръгвам!

Хари: Какво? Къде отиваш по това време…ще останеш тук…Джейк, Найл и Луи също остават!

Аз: Джейк? Той още  тук ли е?...Както и да е…прибирам се!

Хари: Знаеш колко мразя когато правиш така…няма смисъл да спорим…оставаш! (скръсти ръце)

Аз: Ок,…но ако партито се разчисти до десет минути…искам тишина!

Хари: Дадено!...ХАЙДЕ ВСИЧКИ ДВА ЧАСЪТ Е УТРЕ СМЕ НА ДАСКАЛО…ВЪЪН! (развика се)

Всички: Оооо! (недоволно)

Луи: Хайде, хайде! (започна да изритва всички навън)

Аз: Не очаквах това, но свърши работа!  (усмихнах се доволно)

Хари: Хайде по стаите! Тъй като Астрит е единствено момиче ще спи сама в стаята за гости…а  Найл, Джейк и Луи в другата стая за гости, аз…аз съм си в моята! (изплези се)

Аз: Хайде да почисти първо!

Момчетата: Неее!

Хари: Нашите ги няма три дни…имаме време…хайде лягайте си!

Джейк: Аз отивам с Ей! (изскочи от някъде и ме погледна перверзно)

Аз: Не, не искам! (няма да ме оставиш да спя)

Джейк: Само малко! (доближи се и започна да ме целува, а Найл започна да прави физиономии)

Аз: Разкарай се! Пиян си! (бутнах го и се качих в стаята си)

Всички си легнаха, а аз още не можех да заспя…бях се превъзбудила :Д Реших да си легна, въртях се дълго, но не успявах да заспя…изведнъж някой се промъкна в стаята ми и ме погали нежно, а аз все още бях със затворени очи.

Аз: Искам да спя Джейк…утре сме на даскало! (размрънках се, макар че който и да беше, бе прекалено ...

Аз: Искам да спя Джейк…утре сме на даскало! (размрънках се, макар че който и да беше, бе прекалено нежен за Джейкъп)

Момчето: Ем, ще пропуснеш един ден! (засмя се…по гласът познах, че това е Хари)

Аз: Ти и твоите партита по средата на седмицата се виновни!(засмях се)Какво правиш тук по това време?

Хари: Искам да поговорим за нещо! (погледна ме сериозно и седна до мен)

Аз: Ако е за момичето, просто й кажи! (изправих се и седнах до него)

Хари: Амм…не е за нея…имам предвид не става дума за мен…просо искам да помогна…незнам дали е правилно, но се чувствам длъжен да ти кажа. (погледна ме притеснено)

Аз: Да кажеш на мен? Добре…какво е, но по-бързо спи ми се! (протегнах се и зачаках къдравелко да проговори)

Хари: Амии…аз…аз…

Аз: Стига си заеквал и говори, преди да съм заспала! (ококорих се)

Хари: Добре…Видях Джейкъп да се целува с Шарлат малко преди тя да си тръгне…бяха в моята стая и просто ги видях…сметнах го за правилно да ти кажа! (изстреля всичко това наведнъж и заби поглед в земята)

Аз: И ти ли…(очите ми се насълзиха…не станаха ли прекалено много прошки)…но той пак беше пиян, нали? (погледнах го с надежда)

Хари: Мисля, че това не го оправдава, той се напива на всяко парти и се успява да си намери някоя, която да използва…знам, че ми е приятел, но не искам да бъдеш наранена.

Аз: Благодаря, че ми каза! (прегърнах го, а той въздъхна) Има ли нещо?

Хари: Обичаш ли го?

Аз: Силна дума…харесвам го…

Хари: Да бе, и аз харесвам баба си! (прекъсна ме и се засмя)

Аз: Незнам, Хари…от два месеца, сякаш пламъка и искрите ги няма, няма ги, остана само…пушек!

Хари: Пушек? (погледна ме въпросително)

Аз: Да…вече дори не ми обръща внимание, а иначе ме ревнува когато ме види с някой друг.

Хари: Съжалявам...Винаги съм се чудил, защо сте заедно…не се обиждай,…но не сте един за друг!

Аз: Времето ще покаже! (въздъхнах)

Хари: Пейч си тръгна много рано…какво й стана? (опита се да смени темата, за да не ме натъжава)

Аз: Какво да ти кажа, любов, разваля всичко и всички!

Хари: Не говори така…ако си с правилният човек, се чувстваш щастлив!

Аз: Как да разбере кой е правилния, като дори не я отразява! (ядосах се)

Хари: Кой е този идиот, който да не обърна внимание на Пейч?

Аз: Един от най-добрите ти приятели…Найл. (погледнах го тъпо)

Хари: Пейч си пада по Найл? (изсмя се подигравателно)

Аз: Че какво му е лошото на това…Найл е сладък и грижовен, но явно напоследък е доста отнесен.

Хари: Утре ще поговоря с него!

Аз: Не, не, не…искам всичко да стане както им е писано…винаги когато опитам да се намеся…става нещо…нали се сещаш предишното й гадже? (и двамата започнахме да се смеем)

Хари: Хайде, аз ставам…имаш около четири часа сън не ги пропилявай! (размаха пръст и излезе от стаята)

Завих се през глава и се опитах да заспя, но не успях…в главата ми се въртяха думите на Хари, Пейч и Кортни „Джейкъп ти изневерява” Защо не ми е казал? Утре ще говоря с него! Затворих очи и съм заспала…дори един час сън щеше да ми е от полза…Сутринта се събудих към шест и половина, облякох се и се затичах надолу по стълбите, за да се прибера у дома и да се приготвя за училище…Долу на дивана спеше Джейк…спрях се за момент и го погледнах. Замислих се…Какво чувствам към него? Обичам ли го?...Преди бях лудо влюбена, но сега…дори не знам какво чувствам…той се размърда и аз реших да изляза, защото не исках точно сега да спорим…Прибрах се у дома и се надявах всички да спят, но напротив…още в момента, в който влязох брат ми започна да вика.

Нейтън: Астлит е тууук! (дори не можеше да казва „Р” :Д а вече ме клюкареше)

Аз: Затваряй си устата! (скарах му се)

Майка ми: Къде беше пак? Нали знаеш, че трябва да отделяш и малко време на ученето мила? (провикна се от кухнята)

Аз: Знам мамо! Вие защо станехте толкова рано?

Майка ми: Знаеш, че от брат ти не може да се спи до късно! (засмя се тя, а аз се качих в стаята си да се приготвя за училище)

Качих се и започнах да се преобличам…толкова много ми се спеше, че обух два различни чорапа…Вече закъснявах, затова се затичах към даскало…Пристигнах там с около десет минути закъснение. Мразя да закъснявам, но този път се наложи…Цял ден „спах” когато някой от учителите ме попиташе нещо, отговарях с „Не знам” Денят се влачеше, а аз нямах търпение да се прибера и наспя…в едно от междучасията получих съобщение от мама: „Мила тази вечер няма да се приберем, отиваме у баба ти, не те попитах дали искаш да дойдеш, но знаех какъв ще е отговора…в хладилникът има вечеря…целувки, мама” Хубаво, че поне майка ми ме познаваше добре…Най-накрая свърши и последният час, излязох навън и зачаках Пейч на стълбите, с нея бяхме почти съседи и се прибирахме заедно…докато се оглеждах наоколо погледът ми се спря на място където не трябваше…Джейкъп…сигурна съм, че този път не беше пиян, но пак се целуваше с Шарлат…не се сдържах и отидох при тях.

Аз: Значи нямаш търпение да се отървеш от мен, така ли? (избутах натрапницата и застанах пред Джейк)

Джейкъп: Мислех да ти кажа…късаме! (каза съвсем спокойно)

Аз: Значи късаш с мен…знаеш ли какво…още по-добре за мен, време беше! (развиках се и тръгнах към изхода на училището, а в това време чувах истеричният смях на Шарлат…идеше ми да й оскубя косата)

Зейн: Астрит, почакай! (обърнах се и видях Лиам, Хари и Зейн, които тичаха след мен)

Аз: Какво искате момчета? (усмихнах се фалшиво…колкото и да бях ядосана на Джейк пак ми беше гадно)

Лиам: Добре ли си? (погледна ме загрижено)

Зейн: Видяхме какво стана!

Аз: Всичко е наред…време беше. (погледнах към Хари който гледаше злобно Джейкъп, който продължаваше да се мляска с Шарлат)

Лиам: Прибираш ли се? Мога да те изпратя!

Аз: Няма нужда…не се притеснявайте! (тръгнах към нас)

Лиам и Зейн: Чао! (Хари продължаваше да гледа разсеяно към двора на училището)

Прибрах се у дома, затръшнах входната врата и се хвърлих на дивана…постоях така около десет минути и се успокоих напълно, дори забравих за идиота Джейк…Пуснах си музиката на макс, за да се разсея малко и започнах да пея, докато си кряках и подскачах наляво-надясно някой почука на вратата, направо блъскаше…явно чакаше отвън от дълго време, но музиката ми го е заглушавала. Затичах се и отворих вратата, пред мен стоеше…

Пейч: Не стига, че си заключила ами на всичко отгоре и си надула музиката…изрод, знаеш ли от колко ...

Пейч: Не стига, че си заключила ами на всичко отгоре и си надула музиката…изрод, знаеш ли от колко време чакам пред вратата! (размърмори се)

Аз: Пейч, по-спокойно! Какво искаш?

Пейч: Срещнах Зейн и той ми разказа всичко…Добре ли си? (успокои се и ме погледна загрижено)

Аз: Сравнително добре! (седнах на дивана и тя ме последва)

Пейч: Очаквах да те хвана с нож в ръце опитвайки се да се самоубиеш.

Аз: Сериозно? (погледнах я объркано, не бях от момичета, които ронеха сълзи за всяка прищявка, напротив имах много маски и за щастие знаех как да ги използвам в подходящ момент)

Пейч: Не точно! (засмя се)

Аз: Е, кога ще говориш с Найл…знаеш, за чувствата си!

Пейч: Как мога да му привлека вниманието, той винаги е отнесен и не ми обръща внимание…незнам, но ако продължава така ще се побъркам!

Аз: Хмм…Сетих се…сготви му и го покани на вечеря!

Пейч: Права си! (изхвърча от къщата и се затича към тях)

Аз: Аз само се шегувах!(засмях се)...Беше ми приятно да си поговорим! (провикнах се след нея)

Пейч: На мен също! (видях я как влиза у тях и затръшва вратата…нямаше какво да правя, затова си пуснах телевизора и се загледах в някакво предаване)

*В къщата на Пейч*

Тя връхлетя в кухнята и започна да мисли какво да приготви за вечеря. Майка й и баща й бяха разведени, а тя живееше с майка си, която често излизаше късно вечер и не се връщаше до сутринта, но за жалост тази вечер тя беше у дома. Пейч дълго мисли и накрая реши да направи спагети…извади всичко необходимо и се залови за работа…изведнъж майка й нахлу в кухнята.

Пейч: Мамо? Какво правиш тук? (стресна се…не очакваше майка й да е у дома)

Майка й: Какво мислиш, че правя! (започна да рови в хладилника и изкара една бутилка с мляко)

Пейч: Хммм…Мамо, тази вечер защо не излезеш с приятели? (попита я нервно)

Майка й: Защо? (погледна я объркано)

Пейч: Ами къщата ми трябва тази вечер…ПРАЗНА! (погледна я мило)

Майка й: Заради момче ли? (погледна я самодоволно и й намигна)

Пейч: Ох…да мамо, заради момче! (завъртя очи)

Майка й: Добре мила, омитам се, но при едно условие…само момчето да не е Конър! (засмя се подигравателно)

Пейч: Мамо, спри да ми се подиграваш за това, всичко между нас свърши…не че е имало нещо! (засмя се)

Майка й: Сутринта искам пълен доклад…аз изчезвам…и да се пазиш! (извика майка й и излезе навън)

Пейч реши да звънне на Найл, за да го попита дали иска да и прави компания тази вечер…качи се в стаята си, взе телефона и набра номера му.

*По телефона*

Найл: Здравей, Пейч!

Пейч: Ам, здравей Найл…ами исках да те попитам нещо…

Найл: Казвай!

Пейч: Ам…майка ми пак изчезна и ме остави сама тази вечер…а аз направих спагети…и няма с кой да го споделя…та, зает ли си тази вечер?

Найл: Не! Идвам, до десет минути съм у вас! (затвори телефона)

Пейч се усмихна до уши и се запъти към кухнята, за да довърши започнатото…след няколко минути Найл беше на вратата. Пейч отвори и той я прегърна, двамата се настаниха в трапезарията и започнаха с вечерята…дълго време си говориха за какви ли не глупости, след това се преместиха в хола.

Пейч: Благодаря, че дойде, настина го оценявам! (усмихна се чаровно само както тя го може :Д)

Найл: За нищо, а и ми хареса, най-вече спагетите! (облиза се и двамата се засмяхте)

Пейч: Знам, че е глупаво и може би банално, но мисля, че трябва да ти го кажа…Харесвам те Найл! (погледна го в очите очаквайки отговор, Пейч не беше от срамежливите момичета и беше готова да посрещне какъвто и да е отговор, е почти)

Найл: И аз те харесвам, Пейч! (усмихна се)

Пейч: Имам предвид…не като приятел, а повече от приятел! (този път погледна встрани…знаеше какво ще последва)

Найл:…(стоеше като вцепенен)…Незнам Пейч…аз…аз…не мисля, че чувствам нещо по-силно от приятелска любов! (очите на Пейч се насълзиха) Съжалявам! (излезе от къщата и тръгна по тъмните улици)

Пейч дълго време стоя без да помръдне, просто стоеше и не усещаше как сълзите се лееха по лицето й…тя наистина харесваше Найл. Той беше от типа различни и забавни момчета, които тя харесва, наистина искаше да е с него, но чувствата трябваше да са взаимни, тя бавно се качи в стаята си и се мушна под завивките. Беше й много гадно, но имаше ли избор...просто се зави през глава и заспа. През това време Найл вървеше по пътя и си мислеше „Не трябваше да й казвам така…никога не съм се замислял какво чувствам към Пейч…Пейч, тя беше умна и красива, и уверена…не беше като предишните ми гаджета-лигави мажоретки…е може би защото бях в училищния футболен отбор, но това нямаше значене…имам нужда от време…може би утре трябва да й звънна, за да й се извиня, но не и сега…сигурно не й се иска да ме види” Прибра се у тях и си легна.

*При теб(Астрит)*

Стоях дълго време пред телевизора и ми омръзна, затова реших да си легна, беше девет и половина, но се бях отегчила достатъчно. Качих се в стаята си и легнах…явно не бях достатъчно отегчена, защото не можеха да заспя…изведнъж чух как някой чука на прозореца ми…Какво за Бога?...аз бях на вторият етаж…не се плашех лесно, но този път наистина се стреснах…чукането продължаваше, а на мен какво ли не ми минаваше през главата…накрая реших да дръпна завесите…и какво виждат очите ми…Хари, който ми се плези и смее.

Хари: Ще отвориш ли или не? (викаше от отвън)

Аз: Изплаши ме идиот такъв! (отворих му и той влезе) Как се качи?

Хари: По дървото разбира се! (усмихна се…а да, дървото, досадното дърво, което беше толкова близо до прозореца ми, че рядко в стаята влизаше светлина и на всичкото отгоре всяка вечер вятъра го  блъскаше в прозореца ми и издаваше онези ужасни скърцащи звуци най-накрая излезе в полза)

Аз: И защо не влезе през врата като…нормален човек? (погледнах го тъпо)

Хари: Така ми е по-забавно…исках да се уверя, че си добре!

Аз: За днес ли става въпрос? Добре съм…просто стана внезапно и…(натъжих се)

Хари: Е, тук съм, за да те накарам да се почувстваш по-добре!...Какво ще правим?...Хайде да гледаме филм!

Аз: Ок! Нашите ги няма…ще слезем долу!

Хари: Жалко…исках да видя Нейт!

Аз: Повярвай ми не искаш! (засмях се)

Хари: Какво толкова ти е направил? (погледна ме жално)

Аз: Нищо! Просто ме нервира!

Двамата слязохме в хола и гледахме филм…много ми се приспа и реших да си лягам…Хари се качи с мен…щеше да спи у нас и то в моята стая, имах огромен диван…отидох в стаята на нашите и домъкнах няколко възглавници и одяла, но като минавах покрай рафта в стаята си, съборих една кутийка, от която се разсипаха силиконови ластички…Хари се усмихна дяволито.

Аз: Не Хари, не си го помисляй! (погледнах го сериозно, но беше прекалено късно той беше взел няколко и ме целеше с тях)

Хари: Хайде отбранявай се! (засмя се и се скри зад леглото)

Аз: Не мога! (взех едно от ластичетата и го опънах, но вместо то да изхвърчи се блъсна в пръстите ми) Ауууу! Как го правите? (изписках)

Хари: Ела ще ти покажа! (дойде до мен хвана ръката ми и ми показа)

Аз: Схванах го!

Дълго време се целихме из къщата…докато се усетя беше станало един и половина през нощта, а утре бяхме на даскало.

Аз: Трябва да си лягаме! (развиках се)

Хари: Хайде де! Още малко! (захленчи като бебе)

Аз: Не!

Оправих леглата и му посочих неговото, той се довлече и легна…неусетно сме заспали…

Събудих се в последният момент и почти закъснявахме…станах бързо и започнах да се обличам, но ...

Събудих се в последният момент и почти закъснявахме…станах бързо и започнах да се обличам, но забравих за Хари, той още спеше…отидох до него и започнах да го ръчкам, но той само се мръщеше…издърпах му одеяла, а той дори не помръдваше.

Аз: Ставай имаме десет минути да се оправим…Бързо! (започнах да го дърпам за ръката и забелязах, че има силиконова ластичка на нея от миналата вечер) Ще съжаляваш Хари! (предупредих го той не помръдваше…хванах ластичката и я опънах) Ставаш ли? (никакъв отговор от негова страна…пуснах ластичката и той подскочи)

Хари: Какво по дяволите правиш? (търкаше се по ръката)

Аз: Трябваше да те събудя някак си? (погледнах го и се засмях)

Хари: Да ми беше казала по по-нормален начин! (погледна ме тъпо)

Аз: Дори те предупредих…съжалявам.

Хари: Ще видиш ти! (скочи от леглото и започна да ме гони наоколо)

Аз: Имаме пет минутиии! Ще закъснеем! (виках и тичах смеейки се)

Хари: Ок,ок! (започна да се облича)

Двамата се облякохме и тръгнахме към училище…докато вървяхме получих SMS от Пейч.

Хари: От кой е? (започна да наднича любопитно)

Аз: Пейч, снощи щеше да признае на Найл.

Хари: Да му признае какво?

Аз: Че си пада по него…нали ти казах онзи вечер?

Хари: О...да…радвам се за нея, казвам ти ако беше Конър, лично аз щях до се погрижа да скъсат! (погледна категорично)

Аз: Тези камъни бяха по моята градина нали?

Хари: Така е като сватосваш неподходящи хора…та той го беше срам и името си да каже…как щяха да разговарят двамата?

Аз: Забрави! (размахах пренебрежително ръка и отворих SMSа, който гласеше: „Не трябваше да му признавам…щеше да бъде поредното ми увличане по някой, а сега мисля, че развалихме приятелството си”) Супер! (измрънках саркастично)

Хари: Какво?

Аз: Очевидно нищо не се е получило! (развиках се)

Хари: Лол, лол, лол…по-спокойно…ще се оправят…просто на Найл му трябва малко време да размисли…най-малкото ще й се извини ако е сгафил с нещо.

Аз: Прав си те не са малки деца! (двамата влязохме в училище, като по чудо не закъсняхме)

Денят мина бързо…колкото пъти срещнех Пейч тя не ми говореше, просто гледаше тъжно…не можах да видя Найл, не знам дори дали беше в училище…колкото до Джейк, той се опита да говори с мен, но аз го подминах и дори не го погледнах…странното беше, че дори не ми стана гадно, минах покрай него както подминавам всеки непознат и дори чувството ми хареса…След училище реших да изчакам Пейч, за де се опитам да я накарам да говори…излязох отвън и я зачаках на обичайното място.

Аз: Пейч! (видях я как излиза)

Пейч: Какво? (отегчено)

Аз: Ще вървя с теб! (тръгнахме заедно)

Пейч: Знам, че искаш нещо! (гледаше надолу)

Аз: Какво лошо има в това да искам да повървя с най-добрата си приятелка…а и почти всеки ден вървим заедно! (усмихнах се)

Пейч: Но този път искаш нещо! (повиши тон)

Аз: Да, искам да ми кажеш какво стана снощи? (спрях я преди да влезе у тях и я погледнах в очите, който бяха зачервени и подпухнали, явно беше плакала)

Пейч: Нищо не стана…вечеряхме, после аз му казах, че изпитвам чувства към него, а той просто каза, че съжалява и излезе…това ли искаше да чуеш? (очите й се насълзиха)

Аз: Съжалявам мила! (прегърнах я)

Пейч: Не си ти виновно…просто не е било писано! (вдигна рамене и влезе у тях)

Не знаех какво да направя, за да я накарам да се почувства добре, може би времето щеше да помогне…въздъхнах и се запътих към къщата ми…на вратата заварих мама.

Майка ми: Слава Богу, че се прибра мила…имам много важна работа и искам да гледаш брат си! (каза бързо й се качи в колата)

Аз: Но, мамо…? (беше прекалено късно…какво беше толкова важно…родителски му работи…никога не ги разбирам, незнам дали и някога ще успея) Нейт? Къде си? (влязох в къщи и започнах да търся брат си) Нейтън, не ми се играят игрички…веднага ела тук! (но той не се показваше) Сама ли ще си говоря?...Качвам се горе и взимам Пухчо! (Пухчо беше един две годишен, миризлив, плюшен заек, който Нейтън получи на първият си рожден ден и сега спи всяка вечер с него…веднъж мама реши да го изпере, но Нейт не заспа докато не си го получи обратно)

Нейтън: Не и Пухцо! (изскочи от кухнята и застана със ръце на кръста гледайки лошо) (от писателя: Нейтън все още не може да говори правилно :Д)

Аз: Мама излезе, затова ще слушаш мен…в противен случай…Пухчо…изчезва! (погледнах го строго)

Нейтън: Добле…но аз съм гладен! (изгледа ме жално)

Аз: Хайде, отиваме да ти направим обяд! (вдигнах го и се запътихме към кухнята)

Нейтън: Ишкам бисквити! (размаха ръка)

Аз: Няма бисквити! (оставих го на земята и започнах да ровя в хладилника)

Нейтън: Тогава ще ми наплавиш!...Мама ми плави! (тропна с крак)

Аз: Нали каза, че ще ме слуш…(някой звънна на вратата и ме прекъсна, аз взех Нейт и отидох да отворя)

Аз: Какво сега? (отворих вратата)

Хари: Дойдох да те видя!...Здравей Нейт! (помаха)

Нейтън: Хали! (протегна ръце и Хари го взе)

Аз: Влизай, тъкмо имах нужда от малко малко помощ! (засмях се)

Хари: Значи идвам точно на време! (усмихна се доволно)

Аз: Досадата иска бисквити…но не мога да го оставя и за минута, защото ще обърне всичко с главата надолу.

Хари: Остави това на мен…ти иди да му направих бисквити!...Хайде Нейт, ще играем в градината! (запътиха се към градината)

Аз: Благодаря Хари, длъжница съм ти! (провикнах се след тях, а той ми се усмихна)

Влязох в кухнята, направих бисквити (мразех да готвя, а и не бях много добър готвач, но този път ми се получи) реших и да направя сандвичи, защото умирах от глад, когато приключих взех всичко и се запътих към градината…Там Хари и Нейт играеха футбол…бяха толкова сладки…Хари щеше да е страхотен баща, беше толкова мил и сладък…чакай малко…какво си мисля…аз да нее…Не!...няма такова нещо…отърсих се от тези мисли и оставих сандвичите и бисквитите на масата в градината.

Аз: Хайде момчета! Обяда е готов!(провикнах се) Боже мой звуча като майка си! (засмях се, Хари донесе Нейт и го сложи на стола)

Хари: Изглежда вкусно! (и двамата се протегнах към сандвичите, но аз ги прекъснах)

Аз: Ъ,ъ,ъ…Първо трябва да се измиете! (размаха пръст)

Хари: Сега вече наистина приличах на майка си (нацупи се, взе Нейт и влязоха в къщи, за да се измият)

Прекарахме денят вън макар, че беше доста студено, месец ноември…ще си кажете що за идиоти са това, но пък си беше много забавно, а и беше топло за този месец, затова  решихме да се насладим на хубавият ден.

*при Пейч*

Пейч стоеше в стаята си и четеше книга, опитваше се да забрави за случилото се миналата вечер, но не успяваше…сякаш всичко зависеше от това, след реакцията на Найл сякаш живота й се преобърна, може би не трябваше да му казва, но ако не беше го направила все още щеше да се самозалъгва, че може да се получи нещо…На врата се почука.

Пейч: Мамо ти ли си? (затича се по стълбите)

Тя бавно отвори врата и надникна, но навън нямаше никого, тъкмо да затвори когато съзря нещо на земята…беше кошница с цветя. Пейч взе кошница и си помисли, че е за майка й, запъти се към маста в хола, за да я остави, но от нея изпадна картичка с надпис „Пейч” Тя я вдигана внимателно, отвори я и се зачете: „Беше глупаво от моя страна да ти отговоря така онази вечер. Наистина трябваше да те изслушам, искам да ти се извиня, но нямам смелостта да го направя, затова реших да ти пиша. Съжалявам! А относно чувствата ми към теб…прекалено съм объркан…имам нужда от време…Надявам се цветята да ти харесат   Найл”

Пейч: Ще чакам колкото се налага за теб…Обичам те! (прошепна и се качи в стаята си)

*При мен*

Мама си дойде към осем вечерта и Хари си отиде. Стана време за лягане и аз отидох в стаята си и легнах…оставаше около месец до Коледа и аз си мислех какви подаръци мога да измисля за момчетата и Пейч…като си помислих за момчетата се сетих за Хари, беше толкова мило от негова страна да ми помогне днес. Какво ли чувствах към него? Харесвах ли го? Като бях покрай него се чувствах различно…някак по-добре…странно добре, като минех покрай него чувствах онази странна топлина минаваща през тялото ми…Добре признавам си…малко го харесвам…но той сигурно дори не се е замислял за чувствата си към мен, ние сме само приятели…не искам да става същото каквото се случи и на Пейч…беше единадесет часа, а на мен не ми се спеше. Взех телефона си и написах съобщение на Хари: „Днес си прекара прекрасно, благодаря за помощта” после написах и съобщение на Пейч: „Как си?”…Чаках дълго отговор, но Пейч така и не ми отговори…След малко телефонът ми издаде звук..,имах съобщение от Хари: „На мен също много ми хареса…надявам се да го повторим отново…Лека нощ!” След като го прочетох  можех спокойно да заспя…Събудих се рано с тъпа усмивка на лице, незнайно защо. Станах и се оправих, беше петък…кой не обича петък, последният ден от седмицата…облякох се и слязох на закуска…слава Богу тази сутрин имах време за такава. Влязох в кухнята и пред мен се разкри обичайната гледка, мама готви, татко чете вестник, а брат ми тича викайки: „Хали и Астлит”…Чакай малко! Какво му става на това хлапе?

Аз: Кой го учи на такива роботи? (ядосах се)

Баща ми: Ами детето усеща! (погледна ме строго)

Майка ми: Тя си има гадже!

Аз: Всъщност вече нямам! Скъсахме! (казах съвсем спокойно и заръфах една препечена филийка)

Баща ми: Време беше…никак не го харесвах тоя!

Майка ми: Наистина ли мила…горкото ми детенце! (дойде и ме прегърна) Как стана?

Аз: Той е идиот…това е!...Аз трябва да тръгвам…Чао! (помахах им, излязох и се запътих към училище)

*В училище по време на междучасието*

Лутах се в столовата докато не видях Пейч седнала с Луи,  Лиам и Зейн на една маса…Запътих се към тях.

Аз: Благодаря, че ме извикахте приятели! (казах саркастично, седнах до Пейч и я побутнах)

Луи: Ти така или иначе щеше да дойдеш, знаем, че не можеш без нас! (усмихна се самоуверено)

Аз: Не се и съмнявам…Къде са Найл и Хари? (огледах се наоколо)

Лиам: Амм…Найл имам тренировки с отбора, а Хари…Хари май има наказание и ще пропусне по-голямата част от междучасието! (засмя се)

Аз: Браво на него…пак не се сдържал!

Луи: Трудно му е да си затваря устата!

Зейн: Мислех да чакам и тях, но явно ще се наложи да им кажа после!

Пейч: Да ни кажеш какво? (погледна го въпросително)

Зейн: Канени сте на парти…в тесен кръг…ние петимата и вие двете!

Луи: Къде? (подскочи развълнувано)

Зейн: На басейн! (погледна ни тъпо…сякаш бяхме длъжни да знаем )

Лиам: Зима е…Какъв ти басейн? (учуди си)

Зейн: Закрит идиоти…знаете ли колко ми се плува! (завъртя очи и започна да се смее)

Аз: Да, на Зейн мноооого му се плува!

Хари: Какво става приятели? (дойде при нас)

Пейч: Ще ходим на закрит басейн! (каза го с безразличие)

Хари: Супер! (седна до Луи и заръба остатъка от сандвича му)

Аз: Кой учител пак не те издържа!

Хари: Новата госпожа по френски още не е свикнала! (засмя се)

Луи: Хари…мили…теб много малко учители те търпят! (всички се засмяхме)

Денят мина доста бързо и аз се прибрах у дома…Трябваше да отидем в местният закрит басейн към осем, Зейн го беше наел и щяхме да сме сами. Тези момчета се чудеха как да пилеят пари, но поне пък си беше забавно покрай тях, радвам се, че ги познавам! Облякох си черният бански и тънка прозрачна рокличка върху него…натъпках хавлията и MP3 плейъра в една огромна чанта и бях готова.  Реших да звънна на Пейч й да и кажа да дойде в къщи и тя прие…Не след дълго се появи.

Аз: Хей, Пейч как е…снощи ти писах, но ти не ми отговори…има ли нещо!

Пейч: Найл ми изпрати извинителна картичка и цветя…ще дойда на „партито” на Зейн заради него, искам да му се извиня и да му кажа, че искам да си останем приятели! (наведе глава и седна на леглото)

Аз: Така е по-добре! (отидох при нея и я гушнах)

Пейч: Хайде да тръгваме! (излезе от стаята)

Двете се запътихме към басейна, не беше много далеч и решихме да отидем пеша…Когато пристигнахме момчетата вече бях там и ни чакаха…във водата.

Луи: Чакаме ви от цели седем минути! (направи се на ядосан)

Аз: Още ли не сте свикнали, че ние момичетата имаме нужда от време, за да се приготвим! (седнах на един от шезлонгите, не бях голям привърженик на водата, и мразех да си мокря косата)

Зейн: Не само момичетата искат да са красиви, за това не сте извинени! (изплези се)

Пейч: Найл…може ли да поговорим! (помаха му с ръка в знак да излезе)

Найл: ОК! (излезе от басейна, все още мокър и се запъти към Пейч, която беше седнала на един шезлонг по-далеч от другите, за да не ги чуят)

Пейч: Исках да ти си извиня…не трябваше да правя онова нещо…знаеш! (опитваше се да отмести поглед от мокрото тялото на Найл, но сякаш беше замръзнал и не можеше да помръдне)

Найл: И аз не трябваше да реагирам така!...Приятели? (протегна ръка)

Пейч: Приятели! (стисна ръката му и се усмихна…дори това беше опция за нея…по-добре от това да не искат да се погледнат)

Найл: Хайде, чакат ни! (докато се огледа, Пейч вече беше във водата и се пръскаше Луи)…Е…мина добре! (промърмори и скочи във вадата)

Аз стоях на шезлонга и слушах музика…изведнъж Хари изникна от някъде и седна до мен.

Аз: Мокър си! (извиках и се дръпнах встрани)

Хари: Няма ли да дойдеш? Много е забавно!

Аз: Не ми се иска да се мокря! (изключих плейъра и го мушнах в чантата)

Хари: Пропускаш много! (изправи се и ми подаде ръка)

Аз: Не особено!...Добре, но само краката! (хванах го за ръка…ох беше толкова приятно, не исках да го пускам…трябва да се отърва от тези мисли, не мога да се влюбя в него просто така)

Хари: Няма да те питам, идваш! (хвана ме през кръста и ме повдигна)

Аз: Не искам да си мокря…(Хари скочи в водата и двамата се потопихме, той ме пусна внимателно и ми помогна да изплуваме)…щях да кажа косата, но е вече прекалено късно! (намръщих се и го изпръсках, а той направи смешна физиономия)

Зейн: Време беше и ти да се престрашиш…щом аз съм вътре…всички сме вътре! (засмя се)

Беше много забавно, пръскахме се, говорихме, дори и пяхме…момчетата бяха много добри, но аз и Пейч…нямам думи :Д Стана три часа през нощта и решихме, че е  време да си тръгваме…Излязох навън и се запътих към нас, Пейч реши да се отбие до магазина и ме изостави…вървях си  тананиках една песен когато чух някой да тича след мен и ме сграбчи…беше Хари…Той ме вдига в въздуха и ме завъртя.

Аз: Стана ти навик да ме стряскаш, нали? (обърнах се към него и го погледнах заплашително)Хари: ...

Аз: Стана ти навик да ме стряскаш, нали? (обърнах се към него и го погледнах заплашително)

Хари: Хах! Има нещо такова!...Не те ли е страх да скиташ в тъмното сама, къде е Пейч? (огледа се)

Аз: Заряза ме, огладня и реши да се отбие в супермаркета! (засмях се) Ами ти, къде са останалите, мислех че ще продължите някъде другаде?

Хари: Прекалено много ги мързи. (засмя се…колко сладко изглеждаше само…Боже мой това момче е като магнит за момичетата и сега започна да влияе и на мен)

Аз: Тук трябва да се разделим! (застанах на кръстовището)

Хари: Защо не дойдеш у нас…имаш да ми връщаш едно преспиване?!?

Аз: Не мисля, че мога. (вътрешно си повтарях „разбира се, че можеш” но някак си не изглеждаше правилно)

Хари: Хайде де…моля те…нашите ги няма! (хвана ме за ръка, а аз потрепнах…и друг път ме беше хващал, но този път почувствах нещо…нещо приятно)…Трепериш ли? (погледна ме загрижено)

Аз: …Малко ми е студено! (погледнах засрамено, е наистина ми беше студено, направо замръзвах, но преди да ме хване за ръката, та аз бях по рокля, а вън беше около 4 градуса, много глупаво от моя страна да не си взема яке)

Хари: Е, идваш ли…(съблече якето си и ме наметна, усетих аромата му и се почувствах още по-добре)…а и ако искаш утре може да се разходим някъде?

Аз: Хари…вече е утре! (засмях се, а той все още чакаше отговора си)…Добре идвам. (завъртях очи, за да изглеждам отегчена, но не беше така)

Вървяхме още няколко минути и стигнахме пред къщата на Хари…Той влезе вътре и включи осветлението…толкова много обичах да ходя в тази къща, беше толкова голяма и уютна. Хвърлих чантата си на единият от фотьойлите, а аз седнах на дивана. Хари се запъти към кухнята, не след дълго се върна с огромна кофа шоколадов сладолед и две лъжици в ръка.

Аз: Тъкмо щях да те питам какво ще правим, но ти отговори на въпроса ми. (усмихнах се)

Хари: Трябва да го изядем до сутринта…това е предизвикателство! (погледна ме заплашително)

Аз: Ами ако не приема предизвикателство то Ви?

Хари: Разбира се, че ще го приемеш…знам, че ти се яде. (подаде ми лъжицата)

Аз: Хари не му е времето за сладолед…първо, четири часа вечерта е, второ е средата на ноември и очаквам до няколко дни да завали и първият сняг. (оставих лъжицата на масата)

Хари: Спри да се държиш така и взимай лъжицата!

Аз: Няма!

Хари: Ще я вземеш!

Аз: Иначе какво? (погледнах го въпросително)

Хари: Иначе…още не съм го измислил, но знам, че ще бъде нещо много, много лошо! (опита се да изглежда сериозен, но не му се получи и се засмя)

Аз: Спи ми се! (изправи се решително)

Хари: Но на мен ми се гледаше филм! (направи най-странната умилителна муцунка, която съм виждала до сега)

Аз: А, пък на мен ми се спи! (тропнах с крак)

Хари: Ок, ще гледаме горе!

Аз се запътих към стаята на Хари и влязох вътре, а той ме последва, но продължаваше да мъкне кофата със сладолед.

Аз: Няма да се окажеш, нали? (погледнах го строго, а после се метнах на леглото му)

Хари: Мхм!...Ще спиш на моето легло, а аз после ще се преместя в стаята на нашите…става ли?

Аз: Както ти е удобно на мен не ми пука! (взех телефона си и написах съобщение на мама, че няма да се прибера)

Хари легна на леглото до мен, но преди това сложи някакъв диск в DVDто, извади сладоледа и започна да рови в кутията. Филмът търга и се оказа, че ще гледаме Том и Джери.

Аз: Добър избор! (засмях се и се загледах в телевизора)

Смяхме се доста дълго и след десетата серия бях заспала…събудих се към дванадесет на обяд, но ми беше прекалено топло, опитах да се отвия, но нещо до мен помръдна…Хари?…Беше се сгушил до мен и спеше, а между нас лежеше и вече празната кутия от сладолед…как е побрал толкова много, не ми се мисли…Измъкнах се внимателно от завивките, изхвърлих кутията и спрях телевизора, който все още вървеше. Стана ми много студено и изрових от шкафа на Хари един суитчър, (незнам как се пише правилно :Д) който навлякох. Огледах се наоколо, но нямаше какво да правя, седнах на леглото и се загледах в Хари, който спеше сладко, сладко…Дали изпитваше нещо към мен или просто се отнасяше с мен като приятелка, незнам за него, но аз наистина започвах да го харесвам и не ми се мисли как ще продължи всичко това. Изведнъж той се размърда и отвори очи. Аз се изправих и скочих върху него.

Аз: Добро утро поспаланко! (започнах да го роша)

Хари: Ще се замисля за в бъдеще да се събуждам преди теб! (говореше сънено, но какви ги плямпаше „за в бъдеще”

Аз: Какво?!?

Хари: Нищо. (стана и влезе в банята)

Аз: Трябва да се прибирам вече! (виках пред вратата)

Хари: Неее! Чакай малко! (мрънкаше…след две минути излезе)…Нали щяхме да излизаме.

Аз: Къде? Погледни времето на вън…ужасно е! (доближих се до прозореца и се загледах в капчиците вода които се лееха навън)

Хари: Тогава ще закусиш тук! Ще направим закуска…като семейство! (усмихна се доволно)

Аз: Хари?!? Добре ли си?!? Да нямаш температура? (доближих се до него и се опитах да проверя дали е топъл, на шега разбира се, но той ме хвана, метна ме през рамо и ме понесе по стълбите към кухнята)

Хари: Напълно съм добре…между другото моите дрехи ти стоят много добре! (засмя се)

Аз: Хари пусни ме…ще паднем и двамата по тези стълби, ще се пребием! (ритах, но нямаше полза)

Хари: Ами спри да се мяташ. (влязохме в кухнята и той ме пусна на земята)

Аз: Благодаря…сега какво ще готвим?

Хари: Пан кейк с банан! (заподскача като малко дете, изтича до един шкаф, извади една готварска шапка и я нахлупи)

Аз: Ооок! (погледнах го странно и се засмях)

Дълго време бъркахме сместа докато улучим точната пропорция и най накрая се получи и то тоста добре…аз наредих масата и зачаках Хари, който незнайно защо се бавеше. Признавам беше ми много забавно и приятно с него, направо беше приказно, как искам да му призная какво чувствам. Мислите ме обзеха и аз просто се отказах да лъжа себе си, че не си падам по него…Какво му стана на това момче, още го няма? Отидох в кухнята и го заварих да седи на плота и да гледа през прозореца, замислен.

Аз: Хари? Има ли нещо?

Хари: Астрит…искам да ти кажа нещо! (обърна се към мен и изглеждаше малко тъжен)

Аз: Слушам те!

Докато се усетя той беше изсипал цял пакет с брашно върху мен и се смееше.Аз: Това ли беше? (ядосах ...

Докато се усетя той беше изсипал цял пакет с брашно върху мен и се смееше.

Аз: Това ли беше? (ядосах се и го погледнах тъпо, след това започнах да се изтърсвам от брашното)

Хари: А сега по същество!

Той слезе от плота и се доближи бавно към мен, телата ни се допряха, а лицата ни бяха на милиметри едно от друго, той ме гледаше право в очите, а аз…аз бях в транс…тези очи, нямам думи, просто ме опияняваха, сякаш ме владееше само с поглед. Постави ръцете си малко над кръста ми, а аз сложих своите на раменете му и леко се притиснах към тялото му. Той бавно се доближи до мен и впи устни в моите, аз му отвърнах, бях слаба в ръцете му, усещах аромата му, просто се отпуснах, след няколко секунди внимателно се отдалечих от него, коленете ми омекнаха, никога, никой не ме бе целувал така, беше прекрасно.

Аз: Хари…(прошепнах)

Хари: Знам, че е глупаво, но щях да се измъчвам ако не го бях направил! (сведе поглед…последваха няколко минути неловко мълчание)

Аз: …Хареса ми! (усмихнах се и го погледнах)

Хари: Така ли? (очите му светнаха)

Аз: Но не искам да се получава така…имам предвид, преди няколко дни скъсах с Джейкъп, а сега…

Хари: Знам, знам…всичко ще си остане между нас сякаш не се е случвало. (сведе глава и отиде в другата стая)

Аз: Почакай…просто имам нужда от време…нека не правим нещо, за което ще съжаляваме, все още не съм сигурна…съгласен ли си? (отидох при него)

В същият момент се чу силен трясък от външната врата, а не след дълго се чуха и викове.

Глас:Мирише вкусноооооо! (чуха се стъпки и пред нас застанаха Луи и Найл)

Аз: Здравейте момчета! (помахах им)

Луи: Здравей Ей…какво правиш тук?

Найл: И защо си цялата в брашно? (двамата се изпогледаха учудено)…Не може да бъде…има пан кейкс за закуска…или то вече е за обяд! (втурна се към масата)

Аз: Какво лошо има в това да навестя приятел? (погледнах ги въпросително)

Луи: Просто ми стана любопитно. (вдигна рамене)

Аз: Време е да си тръгвам. (погледнах към Хари който блуждаеше)

Найл: Няма ли да останеш за закуска? (каза с пълна уста)

Аз: Нашите ме чакат…някой друг път. (усмихнах се и се запътих към вратата)

Хари: Аз ще те изпратя! (осъзна се и тръгна след мен)

Двамата стигнахме до вратата, той я отвори, а аз се опитах да изляза, но Хари ме хвана за ръката и ме погледна тъжно…стоя така няколко секунди и ме целуна по бузката. Какво трябваше да направя, нали до сега му говорих, за това, че имам нужда от време и така нататък, а той…

Аз: Хари…нали ти казах нещо? (отдръпнах се и зачаках отговора му, но той просто стоеше като замразен)…Хари?!?

Хари: Да? (стресна се) Добре…както кажеш! (опита се да затвори вратата)

Аз: Ще задържа горницата ти, ако нямаш нещо против? (усмихнах се)

Хари: Но си я искам обратно! (засмя се и затвори вратата)

Така беше по-добре, поне се усмихна…Още не мога да повярвам какво се случи…значи и той изпитва нещо към мен (усмихнах се глупаво) Това е толкова…толкова...нямам думи, чувството което изпитвам в момента е прекрасно, не може да бъде по-невероятно, но наистина имам нужда от време, може би малко, но наистина не искам да избързвам…Влязох в къщи и се качих в стаята си, слава Богу никой не ме забеляза погледнах телефона си…имах едно съобщение, не знам как не съм го чула. Отворих го беше от Джейкъп. Какво ли искаше този пък? Зачетох се: „Здравей, Астрит…може би няма да ми повярваш, но наистина много съжалявам, за това което направих и искам да ти се извиня, дори да не се съберем повече, извинението е най-малкото което мога да направя!!! Искаш ли да се срещнем до старото магазинче за сладолед към шест?” Дали наистина искаше да се извини…заслужава да му дам втори шанс, но като приятел…нищо повече. Реших да отида, написах му съобщение с текст: „Ок…към шест съм там!” Имаше още много време и за това реших да си легна малко, защото още не си бях доспала.

*При момчетата*

Хари влезе в стаята при Луи и Найл и седна умислен на дивана без да каже и думичка.

Луи: Какво стана брат? Действа ли?

Найл: Какво да е действал? (гледаше учудено)

Хари: Да. (каза отегчено)

Луи: И получи ли се? (доближи се до него)

Найл: Какво да се е получило? Защо все последен научавам…Кажете ми! (мрънкаше настоятелно)

Луи: Ти беше прекалено зает да не обръщаш внимание на Пейч, за да знаеш за какво става въпрос! (хвърли му един поглед който казваше „Не сега…затваряй си устата!”) Е продължавай! (седна до Хари)

Хари: Каза, че има нужда от време! (погледна тъжно) И след няколко дни сигурно ще ме отреже,…а аз я целунах!

Найл: Права е! И аз така казах на Пейч. (погледна неразбиращо)

Луи: Млъквай любовнико! При вас е различно!...Найл е прав Хари…та тя преди няколко дни скъса с гаджето си!

Найл: Какво?!? Ама ти сериозно ли? (погледна към Луи, който го гледаше подигравателно)….Аааа, с вас не може да се разговаря! (седна на масата и продължи със закуската си)

Луи: Искаш ли днес към шест да излезем само ние петимата…по мъжки?

Хари: Ок.

Луи: Ние сега тръгваме…До довечера! (изправи се и задърпа Найл от масата)

Найл: Ама аз не съм готоооов! (викаше докато Луи го влачеше към вратата)

Хари остана сам потънал в мисли. „Ще и дам време, добре, но не много, незнам колко дълго мога да издържа без нея…хлътнал съм по нея от толкова дълго, но тя си имаше гадже. Сега е свободна и няма да я дам на никой друг, знам, че момичетата не са разменна вещ, но наистина имам нужда от нея, тук и сега. Имам нужда от теб Астрит!” Той се изправи, отиде в стаята си и легна на леглото. Така прекара целият ден докато не стана време за срещата му с момчетата.

*При Астрит*

Събудих се в пет часът. Толкова ли съм била уморена? Станах и се осъзнах, че бях със суитчъра на Хари…при тази мисъл се усмихнах…незнам защо. Съблякох го внимателно и влязох в банята, за да се изкъпя…след това се облякох, но този път по-дебело и слязох долу по стълбите, където както обикновено брат ми вършееше всичко наоколо, а мама тичаше след него.

Аз: Мамо излизам!

Майка ми: Пак ли?...Ама ти кога се върна? (най-накрая настигна брат ми и го хвана)

Аз: Прибрах се към обяд и сега пак излизам!

Майка ми: Ще се прибереш ли тази вечер?

Аз: Даа! (провикнах се от външната врата и излязох)

Вървях бавно по улицата и си мислих за Джейк, не исках да си помисли, че искам отново да сме заедно…аз сега не изпитвах нищо към него, а за чувствата си към Хари и аз не съм много сигурна…След около минута вече бях на уреченото място където Джейкъп ме чакаше.

Джейкъп: Здравей, тиквичке! (прегърна ме)

Аз:…Ъъъ…Здравей!...Е?

Джейкъп: Ще карам направо…без да увъртам…няма да крия нищо…искам да знаеш истината…

Аз: Да, даа…по същество! (прекъснах го)

Джейкъп: Все още те харесвам Астрит!

Аз: Ооо, не на мен тия…искаш ме само за пред хората… (без да ме остави да довърша, ме целуна)

Какво му ставаше на тоя? Отблъснах го и го погледнах глупаво. В същият момент с периферното си зрение видях момче с къдрава коса…Обърнах се…Беше Хари, той просто стоеше и ни гледаше потресено, незнаеше какво да направи, около него бяха и Зейн, Лиам, Найл и Луи, които също гледаха объркано. Аз се обърнах към Джейкъп

Аз: Ти си идиот и знаеш ли какво? Глупавото ти миризливо извинение не се приема! (блъснах го и след това се запътих към Хари)

Аз: Знам, че ако кажа „Не е това което си мислиш” ще прозвучи банално, затова ще действам…знаеш, че ...

Аз: Знам, че ако кажа „Не е това което си мислиш” ще прозвучи банално, затова ще действам…знаеш, че не обичам да увъртам! (хванах го за тениската и го придърпах към себе си, целунах го продължително, след това се отдръпнах и зачаках отговора му)

Хари: Значи се целуваше с Джейк за забавление? (отдръпна се)

Аз: Не съм го целувала аз…той се нахвърли! (опитах се да се оправдая, знаех си, че не трябва да вярвам на този глупак, не трябваше да идвам)

Хари: Да приемем, че е станало така…(погледна към Джейкъп, който го гледаше злобно)…имаш ли нужда от още време?

Аз: Време за какво? (погледнах го объркано…за какво говореше)

Хари: Да отговориш на въпроса „Искаш ли да бъдеш с мен?”

Аз: Не…вече съм сигурна, че не изпитвам нищо към никого…освен теб! (прегърнах го, а Джейк изчезна някъде без да каже и думичка)

Лиам: Само аз ли не разбирам какво стана току що или всички са на това мнение? (огледа се объркано)

Луи: Знаех си, че на нашият Хари мацките трудно му устояват! (засмя се)

Найл: Браво на вас!

Зейн: Ама вие…? (гледаха се объркано с Лиам)

Аз: Амм…Има нещо такова! (усмихнах се и гушнах Хари)…ммм момчета аз трябва да тръгвам…мисля, че вече изяснихме всичко! (засмях се)

Хари: Къде отиваш? Идваш с мен! (погледна ме категорично)

Аз: Не сега инати…обещах на нашите, че ще се прибера! (целунах го по бузата и тръгнах)

Хари: Но си ми длъжницааа! (провикна се след мен)

Аз: Ок…Чао момчета! (помахах им и те на мен)

Прибрах се вкъщи и легнах на леглото в стаята си, чувствах се неземно добре :Д Не знам дали бърках, но понякога прекалявам с размишляването на каквото и да е теми, за това този път се хвърлих в огъня или в моя случай, в прегръдките на Хари. Харесвам го наистина и ще му го докажа, затворих очи за момент…Извадих телефона си и се обадих на Пейч.

*Разговорът по телефона*

Пейч: Кажи?!? (сънено)

Аз: Да не спиш…седем часът е! (засмях се)

Пейч: Амм…вече не спя. Какво искаш? (промъмри)

Аз: Тази вечер да спиш у нас, ще си направим пижамено парти, само двете!

Пейч: Пак ли си сама? Не ми се идва! (мрънкаше недоволно)

Аз: Не съм сама, но имам да ти казвам нещо.

Пейч: Ами казвай!

Аз: Идваш или не!

Пейч: Ок след няколко минути идвам!

Аз: И вземи нещо за ядене! (затворих телефона)

Някой бавно отвори вратата на стаята ми и влезе вътре…не го видях, но усетих, че някой влиза, сигурна съм…защо ли се питам Нейтън…докато се изправя той се беше покатерил на леглото ми и викаше.

Нейт: Баууууу! (смееше се, как да кажеш нещо лошо за такова невинно същество, той е толкова сладък)

Аз: Какво правиш тук? (взех го в скута си и се усмихнах)

Нейт: Мама каза, ела! (започна да маха с ръчичка, за да сляза долу)

Аз: Хайде тогава! (оставих го на земята и го хванах за ръка…слязохме долу)

Майка ми: Мила искам да ми направиш една услуга! (погледна ме умилително)

Аз: Какво искаш мамо? (изгледах я отегчено)

Майка ми: Мила, знам, че има много време до Коледа, но искам ти да организираш коледното парти на брат си!

Аз: Че за какво му е коледно парти?...На мен не сте ми правили коледни партита!

Баща ми: (изникна от някъде) И ти имаше мила, но беше много малка и не се спомняш! (дойде и ме прегърна)

Аз: Иха, каква радост! (сарказъм)...Ок, ще направя партито, но без да ми се мазните повече!

Майка ми: Благодаря ти скъпа!

Аз: Няма проблем…всъщност…при едно условие…ако изкарам Коледа и Нова Година с приятели…

Баща ми: Пфффф…(въздъхна)…вече не си малкото ни момиченце нали? (усмихна се тъжно :Д)

Майка ми: Добре мила…имаш свободата да правиш каквото си искаш…е не абсолютно каквото си искаш, но…

Баща ми: Без…

Аз: Да, да знам татко (прекъснах го) Обичам ви! (прегърнах ги и двамата)

Нейт: Блаво! (пляскаше с ръце…горкия, дори не разбра какво стана :Д)

Някой почука на вратата, аз отидох и отворих. Пред мен стоеше Пейч с две торби пълни с храна (боклуци)

Пейч: Къде е купона! (започна да вика)

Аз: Пейч, по-спокойно!

Пейч: Не знам какво ми стана! (погледна тъпо и влезе в хола където бяха нашите)…Здравейте семейство! (помаха им)

Нейт: Пейч! (единственото име което произнасяше правилно)

Пейч: Какво правиш приятел…как е гаджето! (вдигна го и го целуна)

Нейт: Добле! (беше ма страх да оставян Пейч и Нейтън заедно, ще се учудите какви думи знае едно три годишно хлапе)

Аз: Мамо, татко…Нейт, ние отиваме горе…ще хапнем там, не ни притеснявайте!

Качихме се в стаята ми, аз седнах на леглото, а Пейч се залепи на лаптопа, за да види дали Найл е на линия в Facebook.

Аз: Изрод, ще ме слушаш ли или не? (затворих лаптопа, а тя започна да вика)

Пейч: Ама той беше на линия! (опитваше се да се престори, че реве, но не и се получи и избухна в смях)

Аз: Както искаш ти изпускаш! (извадих кутията с пицата и заръбах едно парче)

Пейч: Какво има? Казвай! (седна до мен и взе пицата от ръцете ми)

Аз: Прасе!...Та ами ще ти разкажа на кратко(поех си дълбоко дъх сякаш щях да изпълнявам химна)…Аз и Хари май сме гаджета!

Пейч: Какво?!? Вие двамата! Невъзможно! (гледаше учудено)

Аз: Момчетата го приеха, а ти не…какво ти става?

Пейч: И момчета ли знаят? (вече направо гледаше с отворена уста)

Аз: Такива бяха обстоятелствата и…така се случи…и ни видяха да се целуваме! (усмихнах се глупаво)

Пейч: И аз научавам последна…Ок! (отвори лаптопа и погледна стрницата, която беше отворила)…Браво, излязъл е! (нацупи се)

Аз: Не съм аз виновна!

Пейч: Ами всъщност…си ти! (взе една възглавница и започна да ме налага с нея)

Аз: Знаеш, че никога не можеш да ме биеш на тази игра! (засмях се и взех една възглавница)

Дълго време се налагахме и наоколо беше станало лудница, но бяхме толкова уморени, че дори не се съблякохме, а заспахме с дрехите…Събудихме се рано и прекарахме целият ден в стаята ми гледайки филми и тъпчейки се с чипс…вечерта Пейч се прибра у тях, защото беше неделя и трябваше да се приготви за училище…Така минаха няколко дни в училище, бяха си като всички нормални и скучни училищни дни, но странното беше, че Хари не се държеше различно от преди, сякаш беше забравил, за целувката ни и това, че му казах, че искам да сме заедно…или просто се срамуваше…Общувахме, но по приятелски, а на мен ми беше малко гадно, исках да го прегърна, но не исках да го насилвам…И така мина цяла седмица, в петък имахме последен час физическо, а не мен нямаше как да ми стане по-скучно от това, всички момичета тичаха след топката като полудели, а аз стоях и ги гледах отстрани, чудех им се как може да са толкова „отдадени” та това е само игра. Както си стоях и умувах усетих нещо топло до себе си, нямаше как да не го усетя като навън беше толкова студено, а ние трябваше да играем футбол. Обърнах се и видях...


...Хари.

Аз: Здравей!

Хари: Да не би да ти е скучно? (засмя се)

Аз: Как мислиш…ти защо не си при момчетата? (учудих се, той беше голям фен на часовете по физическо)

Хари: Видях, че скучаеш и дойдох при теб! (усмихна се сладко)

Аз: Благодаря, че си се сетил! (погледнах встрани)

Хари: Исках да те питам нещо! (аз се обърнах към него) Искаш ли да…да излезем…на първа среща? (погледна ме с поглед пълен с надежда)

Аз: Нямам нищо против, разбира се, че ще дойда! (усмихнах се до уши…почувствах се толкова добре…Време беше да действаш Стайлс)

Хари: Ще мина да те взема днес към осем! (зарадва се)

Аз: Къде ще ходим? (полюбопитствах)

Хари: …На ресторант…повече нищо няма да ти казвам…трябваше да е изненада! (нацупи се)

Аз: Тогава защо ми каза?

Хари: Защото си не устоима! (погледна ме влюбено и се доближи до мен, целуна ме нежно…летях, но нещо направо ме събори на земята и това беше проглушаващият звук на досадната свирка на учителката ни)

Учителката: Часът не е свършил! (сепна се отгоре ни)

Хари: Извинете ни…аз бях виновен! (опита се ме предпази от наказание, защото госпожата беше повече от зла и изкукала)

Учителката: Този път се разминахте от двадесетте минути наказание,…защото бяхте много сладки! (усмихна се и се запъти към групата с момичета)

Аз: Странно! (и двамата се засмяхме)

Денят мина и аз се прибрах у дома…имах малко време, но реших да съм готова, дълго време рових за рокля и се натъкнах на една кутия със снимки от миналото лято, сетих се  за коледният подарък на Хари…щях да му направя голям албум с наши снимки…може би е малко изтъркано, но пък на мен идеята ми харесва. Трябва да започвам да събирам материали от сега…е не точна на минутата, сега трябва да се обличам…станах бързо и се оправих, облякох си къса черна рокля и си пуснах косата, не бях момиче на роклите, но исках да направя впечатление и да изглеждам различно…това е мотото ми „Бъди различен!” погледнах часовникът беше шест…имах още двааааа дълги часа…седнах пред телевизора и се загледах…

*В къщата на Лиам*

Всички момчета са се събрали около телевизора и гледат филм…освен Найл, той блуждае встрани и мисли за нещо.

Луи: Какво му става на това момче? (шепне, за да не го чуе Найл)

Зейн: Не знам, но е много отнесен напоследък!

Хари: Сигурно е заради Пейч? (взе една купа с пуканки и я бутна към Найл) Хей…искаш ли, защото почти не остана? (Найл продължаваше да гледна отнесено) НАЙЛ!!!

Найл: КАКВО? Не е нужно да викаш, чух те и първият път! (ядоса се) Не искам!

Хари: Добре де не се нервирай! (погледна странно, а Найл излезе в градината)

Луи: Трябва да направим нещо…незнам колко време ще го издържа така нервиран! (размрънка се)

Лиам: Аз имам идея! Но ми трябва помощта ви, момчета! (погледна ги)

Хари: Днес не мога имам среща с Астрит! (усмихна се самодоволно след като изрече името й)

Луи: Хахааа! Браво не теб, време беше! (сръчка го)

Зейн: Съжалявам момчета и аз съм зает! (опита се да погледна не страни, защото знаеше, че ще последва въпросите, нооо прекалено късно)

Лиам: Коя е щастливката? (погледна го подигравателно)

Зейн: Какво лошо има човек да излиза по приятелски с момиче, без да бъде тормозен и разпитван от кога сте заедно! (каза ядосано той)

Луи: Проблемът е приятел, че при теб няма приятелско излизане с момичета…само търсиш някой ъгъл където да се наврете и да… (засмя се)

Зейн: Оххх…наистина с вас е трудно да се разговаря…аз излизам! (заяви и излезе)

Лиам: (въздъхна) И само двамата може да се справим нали? (погледна Луи)

Луи: Всичко само, за да накараме русокоско да се усмихне, че вече ме дразни!

Хари: Е време е да тръгвам…преди да съм закъснял! (стана и се засили към вратата)

Луи: Приятно прекарване! (започна да се лигава и да се прави, че се целува с Лиам)

*При Астрит*

Вече беше време, а Хари го нямаше, започнах да си мисля, че ще ми върже тенекия…стана ми много кофти…изведнъж чух клаксон на кола :Д Погледнах през прозореца и видях Хари да стои пред колата си…втурнах се по стълбите и излязох навън за секунди, леко задъхана.

Хари: Лоллл…(гледаше ме втренчено) Много си красива! (усмихна се чаровно)

Аз: Благодаря ти! (усмихна се)

Хари: Извинявай, че се забавих, просто се отбих за това! (извади един огромен букет с цветя  и ми го подаде)

Аз: Прекрасен е! (колко обичах цветята…наистина много се зарадвах…доста кавалерски жест от негова страна)

Качихме се в колата му и потеглехме…стигнахме в един прекрасен ресторант, изглеждаше много изискан и скъп.

Аз: Хари и в KFC да ме беше довел щеше да ми е достатъчно…не беше нужно!

Хари: Мразя когато момичетата започват да с правят, че не заслужават нещо…ако те бях завел в KFC, нямаше да мислиш това, нали?!?...Ти си прекрасна и го заслужаваш! (доближи се и ме целуна)

Аз: Не се пали толкова, но ако всеки път правиш нещо такова след всяка моя глезотия…ще го правя по-често!

Хари: Лигла!

Аз: Мрънкало!

Хари: (дръпна ми стол, за да седна) Сядай, защото знам, че може да продължи вечно (засмя се)

*При момчетата*

Лиам: Найл! Ела тук…и спри да се правиш на сърдит! (викаше)

Найл: Какво искате? (влезе в стаята при Лиам и Луи)

Луи: Отиваме на кино и идваш с нас!

Найл: Какво ще гледаме?

Лиам: Ще изберем после! (смигва на Луи без Найл да го види)

Найл: Ок…идвам!

Момчетата излизат и  се запътват към киното, а Луи пише съобщение на Пейч: „Здравей Пейч…ще ходим на кино (някое си :Д) Искаш ли да дойдеш с нас? Абе…чакаме те…бързоо!”…Докато момчетата избират филм, Пейч идва.

Пейч: Хей, момчета! (усмихва им се)

Момчетата: Здравей!

Найл: Чакай малко Пейч…какво правиш тук?

Пейч: Идвам на кино с вас. (гледа объркано)

Луи: О…Да Найл…пропуснахме да ти кажем, че и тя идва с нас! (усмихна се)

Найл: ...ъъъ…

Лиам: Хайде, ще гледаме романтичен филм! (опита се да измъкна Найл от тежката ситуация, в която беше попаднал)

Пейч: Супер! (отиде и взе билети за следващият романтичен филм)

Найл: Романтичен…сериозно? (гледаше тъпо Лиам)

Луи: Хайде на филма! (викаше като продавач на кифлички)

Всички влязоха и се настаниха…Луи и Лиам набутаха Найл до Пейч…филмът започна…стигна до някаква сълзлива част, а Пейч започна да плаче.

Луи: Аааа…няма пуканки! (извика)

Хората наоколо: Шшшш!

Луи: Ок…де! (размрънка се)

Лиам: Ние с Лу отиваме за пуканки! (дръпна Луи и излязоха от залата, оставяйки Пейч и Найл сами)

Пейч продължаваше да смърча, а Найл гледаше отегчено в големият екран…тъкмо започна да се унася от скука, когато Пейч го разсея.

Пейч: Къде отидоха Лиам и Луи…нали щяха да носят пуканки…няма ги вече цели десет минути (продължаваше да подсмърча)

Найл: Сигурно са се отегчили до смърт! (каза саркастично)

Пейч: За филма ли говориш? (спогледа го лошо)

Найл: Не само си говоря! (оглява се наоколо опитвайки се да избие времето, защото вече му беше омръзнало)

*При Астрит и Хари*

Вече стояхме пред вратата на къщата ми, а Хари стоеше и ме гледаше странно…толкова добре си прекарах вечерта, говорихме, вечеряхме, смяхме се…да не би аз да направих нещо погрешно?

Аз: Хари? Има ли нещо?

Хари: Не…трябва ли да има?Аз: Изглеждаш странно…Хари: Искаш ли да дойдеш, тази вечер у нас? (каза ...

Хари: Не…трябва ли да има?

Аз: Изглеждаш странно…

Хари: Искаш ли да дойдеш, тази вечер у нас? (каза го на един дъх)

Аз: Амм…

Майка ми: Астрит ти ли си? (вика от отвътре)

Аз: Да мамо, аз съм!...Съжалявам Хари!...Друг път! (целунах го  и влязох вътре)

Хари: Да…друг път… (измрънка и влезе в колата си)

*Пред киното*

Найл и Пейч излязоха, а Лиам и Луи ги чакаха отвън.

Найл: Защо ме оставихте вътре при всички тези влюбени двойки и ревящи момичета? (запъти се към момчетата)

Пейч: Аз къде бях? (скръсти ръце)

Найл: Ти се причисляваш към ревящите момичета! (размахваше ръце)

Пейч: Значи съм ревла? (погледна го обидено)

Найл: Не съм казал такова нещо! (правеше се, че не го интересува)

Пейч: Но така прозвуча! (започна да се нервира)

Найл: Зависи как го приемаш! (доближаваха се един до друг)

Пейч: Да видим как ще приемеш това! (доближи се на милиметри от лицето му)

Луи: Това е по-добро от киното брат! (тъпчеше пуканки)

Пейч: …ЧАО!!! (извика в лицето на Найл и си тръгна)

Лиам: Следващият път ще заложим на хорър!

Луи: Не съм сигурен! (клатеше глава уплашено, след това и двамата се засмяха)

Найл: Какво е толкова забавно? (развика се)

Лиам: Какво ще кажеш да се прибираме? (изправи се и побутна Найл, за да тръгват)

*В къщата на Астрит*

Аз: Какво има мамо?...Точно сега ли?

Майка ми: Просто попитах кой е…какво лошо има?

Аз: Вече свърши…все тая! (качих се в стаята си)

Легнах на леглото и се отпуснах…знам какво искаше Хари…въпросът е дали бях готова…е, нямаше да ми е за първи път, но не исках да нараня Хари…не искам да осъзная, че това е просто увлечение, от много мислене съм заспала.

Днес беше последният ден в даскало. Всеки се молеше да се свършва вече, но денят се влачеше. В едно от междучасията всички бяхме наредени на една маса и планувахме коледният план…бяхме се разбрали, че всички ще караме Коледа заедно, а за Нова Година, дотогава имаше време. Изведнъж Найл изскочи от някъде, както обикновено и започна да вика радостно.

Найл: Познайте кой е новият капитан на училищният футболен отбор? (радостно)

Луи: Не може да бъде…ти толкова много го искаше!

Зейн: Браво на теб!

Лиам: Казах ти, че рано или късно ще стане!

Всички отидоха при Найл и започнаха да го прегръщат и поздравяват…знаехме, че той наистина се бореше усърдно за това място…Тогава Пейч се изправи, прегърна го и го целуна, но проблемът беше, че целувката беше по устните. Найл първоначално не разбра какво става, но после просто се зачерви и погледна надолу, е същото се случи и с Пейч.

Хари: Ууууу (държеше се като малко дете, затова го сръгах и той млъкна)

Пейч: Аз…Найл…извинявай…не трябваше…да се получава така! (гледаше засрамено и заекваше)

Аз: …Ъъъъ…С Пейч имаме малко работа в библиотеката…чао! (хванах Пейч и я задърпах към тоалетните)…Браво гений, да беше казала нещо по-умно от…”ъъъ”!

Пейч: Аз дори не знам защо го целунах? (вече се беше съвзела и не заекваше)

Аз: Не мога да повярвам какво става с теб момиче…ти си толкова уверена и можеш да въртиш всеки на пръста си, но появи ли се Найл…трябва да те попивам с парцал от замята, защото си се разтекла!

Пейч: Незнам…просто изключвам!

Аз: Друг път ще говорим за това…сега да влизаме в час…ааа последният час! (радвах се, а Пейч изглеждаше сякаш са я тряснали с нещо и незнае от къде й е дошло)

Така мина и последният ден от даскало за тази година…Най-накрая коледна ваканция, днес беше първият ден от дъъъългата ни коледна ваканция, а аз се излежавах в леглото и си тананиках някаква песен, както винаги. Мислех за последните дни прекарани с Хари…беше прекрасно, излизахме, споделяхме, а аз с всеки изминал ден се уверявах колко по-силни стават чувствата ми към него, но той така и не спомена онази тема за преспиването отново…Изправих се и погледнах часовникът „17:38” Какво? Толкова дълго ли съм се излежавала? Какво пък? Легнах обратно в леглото и се завих през глава…Но трябваше да има нещо което да ме ядоса и това беше телефонът ми…вдигнах без да поглеждам кой е.

Аз: Слушам! (отегчено)

Глас: Да не те събуждам мила?

Аз: Хари?

Хари: Май да! (засмя се)

Аз: Не ме събуждаш…казвай какво искаш!

Хари: Тази вечер ще отпразнуване първият почивен ден…

Аз: Ама вие само за празнуване мислите! (прекъснах го)

Хари: Трябва да има забавление Ей!...Та ще гледаме филм…всички ще се съберем…ще извикаме и Пейч!

Аз: Аз ще дойда, но Пейч не гарантирам!

Хари: Какво стана онзи ден?

Аз: Честно да ти кажа и аз не знам какво им се върти в главите на тези двамата!

Хари: Точно за това ще я извикаме, за да разберем какво става!

Аз: По-добре да се оправят сами!

Хари: …Споменах ли, че Лиам и Луи се опитаха да ги съберат!

Аз: Те какво?

Хари: Нищо не им се е получило и само са ги скарали!

Аз: Браво на тях…по-гениални мозъци от тях няма!

Хари: Забрави за това! Идваш ли?

Аз: Ок…до половин час съм у…Къде трябва да съм?

Хари: У нас?

Аз: Ок…чао! (затворих телефона)

Облякох се дебело, защото навън беше много студено…жалко, че все още чакахме първият сняг…казах на мама, че ще излизам и да не ме чака, защото сто процента щяхме всички да преспим в къщата на Хари. Излязох навън и тръгнах по празните улички, навън вече се носеше коледният дух, макар че имаше още доста време до тогава. Вървях си спокойно и изведнъж чух някакъв шум и викове. Обърнах се и видях Стейси, която крякаше „Защо все на мен?!?” и се опитваше да събере пръснатите покупки от земята.

Аз: Трябва да бъдеш по-внимателна! (доближих се и започнах да й помагам със събирането)

Пейч: И да ми казваш пак не помага…може би това е знак…де не отвивам! (почеса се по главата мърдайки шапката си)

Аз: Напротив идваш! Трябва да се изправиш пред Найл!

Пейч: Да и после пак да се свлека като най-големият провал на света! (събрахме всичко и се запътихме към къщата на Хари)

Още преди да почукам на вратата Хари отвори и се усмихна широко.

Хари: Само вас чакахме! (прегърна ме)

Найл: Здравейте! (показа се зад Хари и ни помаха)

Пейч: Здравей! (погледна към Хари) Сега правете път имам нужда от  тоалетна! (мина покрай Найл и се качи горе по стълбите)

Аз: Ъмм…От студеното е! (засмях се глупаво,опитах се да прикрия глупостта й)

Хари: Ахаммм! (погледна ме странно) Хайде влизай! (взе покупките от земята, защото Пейч ги беше захвърлила и влязохме вътре)

Аз: Е? Какво ще гледаме! (настаних се между Луи и Лиам, казвайки им с поглед „Знам какво сте ...

Аз: Е? Какво ще гледаме! (настаних се между Луи и Лиам, казвайки им с поглед „Знам какво сте направили!”)

Зейн: От много време не сме гледали ужаси! (погледна към Найл)

Лиам и Луи: Определено! (опитвайки се да задействат новият им още по-глупав план)

Найл: Все ми е тая! (вдигна рамене)

Хари: Ей ти си, какво искаш?

Аз: Каквото и да кажа съм малцинство. (усмихнах се)

Луи: Остават ужаси…и по случай коледа ще бъде коледен хорър(ако има такива :Д) (скочи от дивана и започна да рови в шкафа с DVDтата)

Пейч: Съжалявам, че се забавих. (слиза по стълбите) Кой е гладен?

Всички: Аз!

Пейч: Взех пица! Ще я донеса от кухнята…ако е там! (влезе в кухнята) И ме изчакайте с филма! (викаше от там)

Хари: Чакаме те! (застана пред Луи и го изгледа странно, след това Луи погледна сърдито и се премести, а Хари седна доволен до мен и ме прегърна)

Пейч дойде след няколко минути носейки четири кутии с пица и едно стекче  с кола…вече бяхме готови за филма, Зейн го пусна, а Найл изгаси лампите…Кървавицата започна от самото начало, а аз се чудех къде да се мушна, за да не виждам, опитвах се да не подскачам на всяка сцена, но беше провал, а Хари само се усмихваше на всеки мой писък и ме прегръщаше по-силно.

Аз: На кой умник му идват такива глупости в главата, Дядо Коледа зомби…снежен човек с резачка…това са пълни глупости! (възразих и скръстих ръце)

Луи: Шшш! Опитвам се да гледам!

Пейч: Не излизай! Ще те хване…Иллл…прекалено късно! (говореше на актьорите във филма…момчетата очакваха тя да е изплашена и да трепери в ръцете на Найл, но отново планът им се провали…познавахме се от толкова дълго, но тези кухите не са запомнили, че Пейч е най-големият фен на Ужасите)

На една от сцените не успях да издържа да гледам как изкормват кученцето пред очите на малкото момченце, преметнах се от другата страна на дивана и опрях гърба си на облегалката, извадих телефона си и започнах да ровя в интернет…След малко усетих как някой се присъединява към моята съпротива „Срещу ужасите” беше Хари.

Хари: Изплаши ли се?

Аз: Прекалено много фантазия! (продължавах да ровичкам в телефона)

Хари: Искаш ли да се качваме горе? (дръпна телефона от ръцете ми и го изключи)

Аз: Какво правиш?

Хари: Аз ли? (засмя се глупаво)

Аз: Хайде отиваме горе…но няма ли да догледаш филма?

Хари: Нееп! Имам нещо по-хубаво, което да гледам горе! (преметна ръка през рамото ми)

Аз: Ние се качваме горе!

Всички бяха толкова средоточени, Луи се опитваше да отхапе парче пица, но не си улучваше устата, Пейч се беше приближила толкова много, че още малко да целуне екрана, само Зейн, Лиам и Найл ни помахаха без да отделят поглед от телевизора.

Хари: Не им обръщай внимание…хайде! (побутна ме нагоре по стълбите)

*В стаята на Хари*

Аз: Ммм…много ми се спи! (започнах да събличам дрехите си една по една)

Хари: Сериозно? (следеше всяко мое движение)

Аз: Мхм!

Разсъблякох всички пуловери и останах по потник и боксерки, беше си доста топло в неговата стая, метнах всички дрехи на един стол и се запътих към леглото, но Хари ме хвана през кръста и ме обърна към себе си. Погледна ме по онзи начин, който те кара да потрепнеш и започна да се доближава все повече към мен, започна да ме гали по врата, а това ме подлудяваше, знаех какво иска, а и аз го исках, затова се оставих на течението, в този случай ръцете на Хари. Всяка негова ласка и движение ме подлудяваха, дъхът му се спускаше по цялото ми тяло. Той ме бутна на леглото и бавно започна да съблича потника ми…не че оставах по долна.

Аз: Знаеш, че не си ми първи, нали? (усмихнах се)

Хари: Не се лъскай и ти не си ми първата! (ухапа ме по носа)

Така си прекарахме една прекрасна вечер…Събудих се в прегръдките на най-прекрасното същество, което в момента ми се усмихваше. Беше ми толкова приятно с него…никога не съм изпитвала същото с предишните си приятели и това ме караше да се чувствам още по-добре.

Хари: Добро утро мъниче…как спа…ако може така да го наречем? (усмихна се дяволито)

Аз: Доста добре! (засмях се и се гушнах в него)

Хари: Чакай малко! (изскочи от леглото и аз просто се проснах)

Аз: Можеше и да си малко по-мил! (гледах го как наднича през прозореца)

Хари: Ела тук! (обърна се към мен, радвайки се на нещо)

Аз: Не мърдам тук ми е топличко! (издърпах завивките и се завих през глава)

Хари: Трябва да видиш нещо!

Аз: Не сега! (мрънках под завивките…изведнъж усетих как някой ме вдига и ме понася на някъде) ХАРИ! Ако ме изтървеш ще си платиш! (заканвах му се)

Хари: Погледни! (пусна ме внимателно и всички завивки, в които бях увита паднаха на земята)

Погледнах през прозореца, пред който Хари ме беше оставил и не можех да повярвам. Всичко навън беше бяло…беше приказно, слънцето вече се беше показало и осветяваше наоколо, а светлината се отразяваше в снега и всичко блещукаше.

Аз: Честит първи сняг мили! (надигнах се на пръсти и го целунах) Няма да забравя този ден!

Хари: Само заради снега ли? (погледна обидено)

Аз: Че за какво друго? (направих се, че не знам)

Хари: Не се прави, знам че никой не може да забрави вечер с мен…най-малко ти! (усмихна се доволно и ме прегърна)

Така няколко минути стояхме сгушени и гледахме навън докато не се чуха викове от долният етаж. Видяхме как задната градина се пълни с хора и то не кои да е, а Луи, Лиам, Найл, Зейн и Пейч, които тичаха наоколо като малки деца. И се целеха със снежни топки. Чух как Луи се провикна „Бой със снежни топки!” и една снежна топка полетя към прозореца ни…след това се размаза пред нас.

Хари: Няма да му се размине! (отиде до леглото и започна да се облича)

Аз: Като каза сняг…се сетих за партито на Нейт…напълно забравих трябва ми Дядо Коледа!

Хари: Ха? (погледна ме странно)

Аз: Ще се престориш ли на Дядо Коледа, за партито на Нейтън? (направих кучешка муцунка)

Хари: Да ти приличам на дядо коледа! (свали тениската, която тъкми беше наврякал и застана пред мен)

Аз: Амм…да бъда ли честна? (засмях се)

Хари: Ти ми завиждаш! (повдигна вежди)

Аз: Ни най малко!...Но моля те…направи го заради мен! (продължавах да го гледам умилително)

Хари: Ти ме обиди...(направи се на сърдит)….но ще го направя заради Нейт! (усмихна се)

Аз: Благодаря ти! (отидох и го целунах)

Хари: Хайде слизай долу чакам те! (облече се и застана до вратата)

Аз: Не може ли още малко да по мързелуваме?

Хари: Не! (излезе от стаята)

Аз: Пфффф! (започнах да се обличам)

Оправих се бързо и изтичах в градината, но там нямаше никой…

Огледах се наоколо…къде бяха изчезнали всички?Аз: Ехо? Къде сте…не е забавно!?!След няколко секунди ...

Огледах се наоколо…къде бяха изчезнали всички?

Аз: Ехо? Къде сте…не е забавно!?!

След няколко секунди десетки снежни топки полетяха към мен и ме заринаха, приличах на голям и много, много недоволен снежен човек.

Аз: Ама вие нормални ли сте? (опитвах се да се изтърся от всичкият този сняг)

Хари: Идваааам! (тичаше срещу мен, а после просто се хвърли отгоре ми и двамата паднахме на земята) Хайде да прави снежни ангели! (погледна ме и се усмихна)

Аз: Цялата съм мокра, отивам да се изсуша и за наказание ще се преоблека с твои дрехи! (скарах се на Хари и се запътих към къщата)

Хари: Стана ти навик! (викаше след мен)

Пейч беше седнала на една скамейка и гледаше замислено сивото небе, от което все още се сипеха дантелени снежинка. Мислеше си за Коледа и че тогава стават чудеса…надяваше се и с нея да се случи нещо такова…например Найл да и обърне малко внимание…

Найл: Хей, няма ли да се присъединиш към правенето на снежният човек? (седна до нея)

Пейч: Мисля, че можете да се справите и без мен! (погледна надолу играейки си със снегът около нея)

Найл: Има ли нещо? (продължаваше да скъсява дистанцията помежду им)

Пейч: Виж Найл, съжалявам, за случилото се онзи ден! (обърна се към него, но погледът и беше завладян от прекрасните му сини очи…тя просто се смрази не искаше да се отлепя от тази гледка)

Найл: Всичко е наред! (усмихна се) А и ми хареса! (каза го по-тихо и се изчерви)

Пейч продължаваше да го гледа втренчено и не помръдваше, дори не, чу отговорът му. Просто си представяше как някой ден ще се събуди и ще види тези очи, мислеше си „Той е толкова прекрасен, неустоим, невероятен, красив, сладък, умен, мил…мога да продължавам така цял ден. Мислех си, че всяко момче може да е мое, но явно много съм се заблудила и това ме накара да страдам най-много. Просто потъвах в очите му, всичко около мен заглъхна, само аз и Найл…толкова е красив!...Той започна да ръкомаха пред мен и говореше нещо…време беше да се измъкна от транса в който ме беше вкарал.”

Найл: Пейч…Пейч? Добре ли си? (махаше с ръка пред лицето й)

Пейч: …Аааа…да добре съм! (разтърси глава, за да се съвземе)

Найл: Ооок! (погледна странно) Аз отивам да помогна на момчетата! (стана и отиде при останалите)

*При Астрит*

Качих се горе и започнах да ровя в гардеробът на Хари, бях толкова мокра, че от мен можеха да изцедят цяла кофа вода, чудех им се как може да са толкова бързи и да ме измокрят толкова. Изрових си  малко дрехи преоблякох се и слязох долу в кухнята, ясно беше, че никой няма да се сети да направи закуската…след като приключих извиках на „хлапетата” да идват на закуска, но когато ги видях бяха по-мокри и от мен.

Аз: Ако не се подсушите, няма да получите закуска! (скарах им се)

Найл и Луи докато чуха тези думи веднага се затичаха по стълбите, за да се преоблекат, Лиам не остана по долен и се затича след тях.

Пейч: Ами аз? (стоеше и гледаше сърдито със скръстени ръце)

Зейн: Ела…аз ще ти дам нещо! (двамата се качиха в стаята на Зейн)

Хари: Останахме само аз и ти! (усмихна се дяволито)

Аз: Не ми се мазни, правилото важи за всички! (размахах пръст)

Хари: За гаджето си ще направиш изключение! (опита се да ме прегърна)

Аз: Мокър си…а и не забравяй, че съм с твоята тениска!

Хари: Ок, ок! Отивам горе! (сведе глава и се запъти към стаята си)

Така минаха няколко дни от ваканцията, а снегът продължаваше да вали…явно щяхме да имаме една прекрасна снежна Коледа, което беше днес. Първо сутринта щях да прекарам с нашите на партито на Нейт, а след това вечерта щях да прекарам с момчетата…Почти всички деца бяха дошли, но нашият Дядо Коледа (Хари) все още го нямаше…Само да не беше се отказал, щях да го убия! След няколко секунди на вратата се почука…отидох и отворих пред мен стоеше Хари облечен както Дядо Коледа…нямаше как да не позная прекрасните му очи, а до него стоеше Зейн, който се подсмихваше.

Хари: Хо-хо-хоо! (провикна се и ми намигна)

Зейн: Деца вижте кой е на вратата! (извика)

Хари го погледна злобно, защото знаеше какво го чака, но беше прекалено късно, всички деца се бяха нахвърлили върху него и изказваха желанията си „Искам куче!” „Искам кукла!” „Искам братче!” „Искам нова количка!” И какви ли още не желания, а той само им отговаряше с „Разбира се ще получиш!” Беше толкова мило от негова страна да прави това! Много бях радостна!

Аз: Как успяхте да постигнете закръгленият му вид? (погледнах към Зейн и се засмях)

Зейн: Възглавниците не са само за сън! (усмихна се)

Хари си играеше с децата и всичко вървеше много добре…аз се приближих до него и се усмихнах на децата, с които той си играеше.

Аз: Харесва ли ви деца?

Всички: Да! (викаха радостно и се смееха)

Хари се изправи и дойде при мен…погледна ме в очите и се опита да ме целуне.

Аз: Хари! Дядо Коледа не се целува с всеки срещнат! (сръгах го, но една от възглавниците от изпод блузата му падна. Опаа!

Момченце: Той е менте! (провикна се и посочи Хари с пръст)

Останалите деца: Да го хаванееем! (засилиха се към Хари и се хвърлиха върху него)

Всички хлапета бяха върху Хари и го тормозеха, а аз просто едвам си поемах въздух от смях…трябваше да му помогна някак, но как…

Зейн: Деца тортата!!! (провикна се от кухнята опитвайки се да не се изхили)

Децата: Йеееее! (затичаха се към него)

Успях да измъкна Хари от тълпата с деца и се качихме в стаята ми.

Хари: Ако някога се съглася да направя нещо такова отново, просто ме шамаросай! (мърмореше и се опитваше да съблече костюма си)

Аз: Мисля, че беше сладко от твоя страна! (доближих се и го целунах)

Хари: Ммм…така ли мислиш?  (прегърна ме)

Аз: Мхм!

Хари: Ем…пак няма до го направя! (осече) И сега какво да облека…няма да сляза така долу! (стоеше само по боксерки)

Аз: Чакай…в шкафа си имам твои дрехи, които съм заемала когато има нужда! (засмях се и му подадох това което имах)

Хари: Супер! (облече се) Сега за наказание ще ми помогнеш да подготвим вилата, за вечерта…приятелката на Зейн също ще идва!

Аз: Зейн си има приятелка?!? (учудих се…винаги научавах новините последна)

Хари: Ще ти разкажа по пътя! (излезе от стаята ми)

Събрах си нещата за вечерта и най-вече подаръците, за малко да забравя най-важният-този на Хари. Беше един огромен албум пълен със наши снимки и коментари отдолу, е небеше напълно пълен бях оставила няколко празни страници за бъдещите ни приключения. Искрено се надявах да му хареса, но това зависеше от него. Слязох долу и Хари каза, че Зейн си е тръгнал. Повиках мама, за да и кажа, че тръгвам и че съм оставила техните подаръци на леглото си…С Хари излязохме навън, а той продължаваше да мърмори.

Хари: Голяма издънка от моя страна нали? (погледна ме и пресече улицата)

Аз: И аз бях виновна донякъде! (засмях се)

Хари: Тези хлапета били доста силни! (мрънкаше и вървеше на някъде)

Аз: Хари, мили вървиш в грешната посока!

Хари: (спря за момент и се огледа) Ооо, права си! (засмя се и дойде при мен)

Вървяхме доста дълго и най-накрая стигнахме до вилата, беше прекрасна…

Влязохме вътре, къщата беше огромна и тиха…направо страховита в единият ъгъл имаше голяма изкуствена елха, която чакаше украса и аз трябваше да се залавям за работа.

Хари: Украсата е на вторият етаж отивам да я взема. (засили се нагоре)

Аз: Чакай!...Идвам с теб! (усмихнах се и тръгнах с него нагоре по стълбите)

Хари: Много мило от страна на другите да ни помагат така, нали? (каза саркастично)

Аз: Нищо няма да ти стане ако закачиш две играчки повече на елхата от другите!

Хари: Това ще е нашата стая! (отвори една врата и влезе вътре)

Аз: Ами останалите? (седнах на огромното легло, което беше в средата на стаята)

Хари: Амм! Найл и Лиам са в една стая…Луи и Зейн в друга…Пейч ще е сама и гаджето на Зейн също!...Нали не изпуснах никой? (опитваше се да преброи хората на пръсти)

Аз: Гадже? Ама те не са ли само приятели…Искам да знам! Кажи ми какво знаеш!...Ами подарък за нея? (заподскачах наоколо)

Хари: И аз не знам нищо! За подарък само ти и Пейч не знаехте, затова ще кажем, че моят е името на трима ни. Хайде да украсим елхата преди всички да са дошли!

Аз: Благодаря ти!...така или иначе ще празнуваме два празника…и рожденият ден на Луи!

Хари: Той само да не се надява на два подаръка…моят е две в едно! (засмя се)

Аз: Горкият…прецакан е! (слязох долу)

Дълго време се трудихме над украсата и най-накрая всичко беше готово…изглеждаше прекрасно…нали знаете като по филмите. Бяхме избрали и коледен филм ако случайно ни стане прекалено скучно.

Хари: Ние двамата сме били добър отбор. (огледа се наоколо)

Аз: Мхм! (доближих се до него и го гушнах) Мислех си, че трябва да прекарам Коледа с нашите, но и теб…ъъъ…вас ще ми е забавно!

Хари: Най-вече с мен! (придърпа ме и ме целуна, но в същият момент някой почука на вратата)…Не можа ли да изчакаш малко! (извика)

Глас: Знаете ли колко е студено? (измърмори…май беше Найл)

Хари: Време беше! (отвори вратата)

Луи: До сега ни гони…сега казваш, че сме закъснели! (нацупи се Луи)

Аз: Найл…Луи! (прегърнах Найл, а после Луи и го целунах по бузката) Честит рожден ден! (усмихнах се)

Хари: (буквално ме издърпа от прегръдките на Луи) Честит рожден ден брат! (прегърна го)

Найл: Хайде да се поздравяваме вътре…студено ми е! (търкаше си ръцете една в друга и трепереше)

Аз: Бързо влизайте! (направих им знак да влизат)

Найл: Иха! Ама вие много сте се постарали! (гледаше украсата наоколо)

Хари: Постарахме се! (опря се на мен, а аз залитнах и двамата щяхме да паднем)

Аз: Друг път не се преви на готин! (сръгах го и се засмяхме)

На вратата отново се почука…изтичах да отворя, бяха Пейч и Лиам.

Лиам: Почти всички сме тук!

Найл: Остават само Зейн и приятелката му!

Пейч: Приятелка?

Аз: И аз не знаех!

Луи: Не, че някой знае нещо повече от вас. (засмя се)

Чакахме около половин час и най-после на вратата се почука.

Луи: Аз ще отворя! (отиде и отвори вратата, но пред мен се откри неприятна гледка)

Зейн: Здравейте хора! (помаха с ръка, а до него стоеше тя…точно тя ли)

Аз: Пери?!? (от писателя: Нямам нищо против момичето просто си откраднах името :Д)

Пери: Астрит!?! (погледна ме злобно)

Зейн: Ама вие познавате ли се?

Аз: Познава ме се от много отдавна…още преди да дойда тук!

Пери: Глупачка!

Аз: Убийца! (застанах пред нея и бях готова да и зашлевя един)

Хари: Лол, лол, лол момичета! Какво става? (застана между нас)

Пери: Тя е…

Зейн: Незнам какво има между вас двете, но може ли да го запазите по между си поне за тази вечер!

Пери: Добре мили! (лепна му се и го целуна)

Аз: Добре мили! (мърморих си под носа)

Пейч: Ела за малко! (дръпна ме встрани при Найл, който стоеше на дивана) Какво става между вас двете!

Найл: Да…И защо я нарече убийца? (гледаше учудено)

Аз: Защото е такава! (ядосах се и седнах до него) От всички момичета точно нея ли избра…пък и тя какво прави тук, кога се е преместила? (продължавах да мрънкам)

Пейч: Ама вие от кога се познавате?

Аз: Познаваме се от както се помня! (измъмрих и погледнах встрани)

Найл: Ама, защо се мразите толкова?

Аз: Ние бяхме най…

Хари: Какво става Ей? (прекъсна ме)

Аз: Нищо!...Хайде народе да пускаме филма! (извиках и се хвърлих на дивана пред телевизора)

Всички седнаха наоколо и се загледаха  в скучният филм…поне на мен ми беше много скучно и се въртях наоколо, но не бях единствена, явно и Найл се беше отегчил, защото го нямаше. Стана и се запътих към кухнята, защото бях сигурна, че той е там. Влязох вътре и го видях на маста, седи умислен.

Аз: Какво има Найл? (седнах до него)

Найл: Нищо! (погледна ме)

Аз: Не ми казвай нищо, защото знам че е нещо…отново става дума за Пейч нали? (погледнах го угрижено)

Найл: Нали не съм я обидил? Не исках се получава така…просто стана много изведнъж!

Аз: Не мисля, че би те намразила за такова нещо…прекалено е хлътнала по теб.

Найл: Така ли?

Аз: Да, а ти защо се интересуваш толкова много?

Найл: Просто питам…не искам да ми се сърди!

Аз: Филмът им май свърши…да отиваме! (станах)

Найл: Ок!...И благодаря! (усмихна се)

Аз: За нищо! (върнах му усмивката)

Върнах ме се при останалите…ако не смятаме злобните погледи, които с Пери си разменяме всичко беше прекрасно, играхме на глупави игри, говорехме си, пяхме…наистина момчетата са много добри трябва да се пробват на някое прослушване…Вече беше единадесет през нощта и ние решихме да си лягаме, за да се събудим по-рано за подаръците :Д Всички оставихме подаръците под елхата и се качихме по стаите, но досадната Пери се намърда при Зейн и горкият Луи трябваше да спи сам. Аз и Хари влязохме в нашата стая, легнахме на леглото и се сгушихме, но изведнъж се чуха викове от долният етаж.

Глас: Ааааааааа топка с автограф на (някой си футболист :Д)

Хари: Найл е долу при подаръците! Хванал е моят! (засмя се и излезе от стаята)

Докато сляза долу всички вече бяха около елхата и разопаковаха подаръците, наоколо хвърчеше хартия и парчета от кутии.

Аз: Толкова ли не можете да почакате? (засмях се, но никой не ми обърна внимание, затова се присъединих)

Хари: Благодаря ти мила! (дойде и ме целуна)

Аз: Значи ти е харесал?

Хари: Прекрасен е…но сега е ред на моят, още по-необичаен подарък! (посочи нещо огромно, което не може да се побере под елхата и затова е подпряно отстрани)

Аз: Какво е това Хари? (погледнах го въпросително)

Хари: Отвори го! (усмихна се)

Затичах се към огромното нещо, което беше високо почти колкото мен…започнах да го разопаковам и усетих, че е нещо меко…набързо скъсах подръчната хартия и видях едно огромно сиво плюшено слонче. Беше толкова сладко на коремчето му пишеше: „I will live you forever and more   Harry!” Ооо! Затичах се към Хари.

Аз: Благодаря ти! (прегърнах го)

Хари: Радвам се, че ти харесва! (усмихна се сладко)

Пейч стоеше отстрани и разопаковаше подаръците си, красиви рокли, чанти и неща, които тя харесва, но подаръкът на Найл беше оставила за последно. Тя отвори всички кутии и реши да вземе малката на която пишеше: За:Пейч От: Найл. Внимателно махна червената панделка и отвори кутийката, а вътре имаше малко листче с надпис: „Обърни се”

Пейч се обърна, а зад нея стоеше Найл, който й се усмихваше, той се доближи бавно и я целуна нежно. Тя чакаше този момент от толкова дълго и най-накрая го получи, на Коледа наистина ставаха чудеса. Тя се усмихна и го прегърна.

Найл: Весела Коледа Пейч! (прошепна той)

Пейч: Весела Коледа! (продължаваше да го гушка)

Всички стояхме и ги гледахме учудено, е разбира се аз разбирах какво е станало, ето защо Найл беше толкова умислен…той е имал нещо наум и просто се е уверявал дали ще стане. Като ги гледах така весели и усмихнати ми стана много приятно, толкова се радвах за тях двамата, сигурна съм, че щяха да се разбират добре!

Аз: Весела Коледа на всички! (извиках и се усмихнах)

Всички: Весела Коледа!

Хари: Нали видяхте подаръците, хайде да си лягаме вече! (дойде и ме прегърна)

Всички се запътиха към стаите си и си легнаха, аз разбира си домъкнах слончето си с мен, защото наистина много го харесах бях луда по плюшените играчки, колкото и странно да изглежда, а Хари беше много доволен от факта, че харесвам подаръкът му.

*В стаята на Пейч*

Пейч стоеше на леглото и си мислеше: „Дали Найл наистина ме харесва или просто не се е сетил за по-хубав подарък, всички знаеха, че искам нещо такова. Когато ме целуна се почувствах невероятно…направо нямам думи! Искам да го направя пак и пак, но…” Някой почука на вратата.

Пейч: Влез! (някой отвори вратата, влезе в стаята и светна лампите…беше Найл)

Найл: Защо стоиш на тъмно? (усмихна се и седна до нея)

Пейч: Незнам.

Найл: Е какво мислиш за подаръка си? (погледна я самодоволно)

Пейч: Хареса ми! Но искрен ли беше? Искаше ли го или просто го направи, за да ме зарадваш?

Найл: Това беше най-искреното нещо, което съм правил в последните няколко години! (доближи се до нея и се загледа в тъмно черните й очи)

Пейч: Ами ако аз направя това…(доближи се до него и го целуна нежно)

Найл: Имам и един резервен подарък за тази вечер! (прехапа устни и се усмихна, бутна я на леглото, след това започна да обгръща с целувки цялото й тяло)

Пейч свали тениската му, а той смъкна презрамките на роклята й, която Пейч използваше за нощница. Двамата бяха толкова близо един до друг, само бяха мечтали за това, но ето че се случва. Найл галеше всяка част от голото й тяло, а Пейч целуваше нежно врата му. Вечерта и за двама им беше прекрасна. Накрая двамата заспаха сгушени един в друг.

*В стаята на Хари и Астрит*

Аз и Хари лежахме на леглото един до друг, но на мен ми беше много студено и малко по малко се доближавах до него, той се обърна към мен и се усмихна, а после ме придърпа към себе си и аз легнах на гърдите му, така стояхме дълго време,  на мен ми беше много приятно усещах пулсът му и той най-вероятно усещаше моя. Бях се отпуснала и си мислех, че той вече е заспал, но се размърда.

Хари: Спиш ли?

Аз: Неп.

Хари: Незнам дали му е сега времето, но защо с Пери така се сдърпахте сутринта?

Аз: Дълга история.

Хари: Имаме цяла вечер!

Аз: Не ми се говори за това! (играех си с пръстите на ръката му)

Хари: Моля те!

Аз: Но ако се разплача няма да ми се смееш…нали? (повдигнах се и го погледнах)

Хари: Добре, но какво толкова е направила? (погледна ме любопитно)

Аз: (въздъхнах) Всичко стана когато бяхме на десет…бяхме най-добри приятелки…неразделни…винаги се защитавахме една друга…

Хари: Защо тогава се мразите толкова? (прекъсна ме)

Аз: Ще слушаш или не! (сепнах му се)

Хари: Добре, добре!

Аз: …до къде бях стигнала, а да…постоянно бяхме заедно, но един ден…

Хари: Не ми казвай, че сте се скарали за момче! (отново не прекъсна)

Аз: Не… момченце, изслушай ме!

Хари: Пффф!

Аз: Един ден тя дойде у нас, за да си играем…не се сещам какво точно си играхме, беше преди доста години, но си спомням как тя мушна всичките дрехи от коша за пране в пералнята и… (очите ми се насълзиха)

Хари: Пуснала пералнята…какво толкова? (погледна ме глупаво)

Аз: Не Хари, Флъфи беше вътре!...Тя го уби!

Хари: Флъфи? (стоеше и недоумяваше)

Аз: Хамстера ми!...Почивай в мир Флъфи! (сгуших се в Хари)

Хари: Какво е правил хамстера ти в пералнята?

Аз: Не беше в пералнята беше в прането…всички знаеха , че той излизаше от аквариума си и ходеше в коша за пране…мама винаги проверяваше, но Пери не провери…какво и трябваше да пуска тъпата пералня!

Хари: Били сте малки мила…

Аз: Да но всеки знаеше, че Флъфи ходи да спи в коша за пране! (разплаках се) Толкова много го обичах!

Хари: Съжалявам! (прегърна ме силно)

Аз: Ето защо не исках да ти казвам! (подсмърчах)

Хари: Заспивай! (погали косите ми)

Аз:  Лека нощ!

Хари: Лека нощ! (целуна ме)

Събудих се рано, а до ме стоеше Хари, който гледаше нещо в телефона си, беше доста замислен и средоточен…сякаш избираше нещо.

Аз: Какво правиш? (опитах се да надникна, но той скри телефона си)

Хари: Не е твоя работа! Тайна е! (усмихна се подло)

Аз: Значи вече имаш тайни от мен? (нацупих се)

Хари: О хайде не се сърди…обличай се да слизаме долу на закуска!

Аз: Добре! (изправих се, но Хари ме дръпна и аз се сгромолясах върху него) Какво пък сега?

Хари: Целувка за добро утро! (усмихна се чаровно)

Аз се доближих до него и го целунах нежно, след това станах и започнах да се обличам.

Хари: Знаеш ли какво?

Аз:?

Хари: Наистина ми харесва мисълта да живеем заедно.

Аз: Защо да ме гледах как се преобличам сутрин ли? (направих се че на разбирам)

Хари: Не само! (скочи от леглото и дойде до мен)

Прегърна ме силно и започна да ме целува по врата, малко по малко започна да слиза надолу докато не стига до коремчето ми.

Хари: След време тук ще е нашето бебче! (прошепна, после се изправи и ме погледна)

Аз: Хайде стига фантазии…обличай се! (побутнах го леко…ама той и за бебе ли мислеше или просто се шегуваше)

Хари: Какво лошо има в това? (целуна ме отново и отново) Обичам те! (каза, че ме обича…ааа…ще полудея…трябва малко да се укротя)

Аз: И аз теб Хари, но трябва да слизаме долу…сигурно всички ни чакат! (опитвах се да се измъкна от прегръдките му)

Хари: Хубаво…някой път ще искаш да се гушкаме, но мен няма да ме има…какво говоря винаги ще съм до теб! (засмя се)

Аз: Хайде лигльо! (измъкнах се от него и се запътих към вратата, а Хари ме последва)

Двамата слязохме, а всички бяха седнали на закуска…не всички Найл и Пейч ги нямаше…

Хари: Добро утро! (помаха)Всички: Добро утро!Луи: Хайде идвайте на закуска, какво чакате!?!Аз: Да ...

Хари: Добро утро! (помаха)

Всички: Добро утро!

Луи: Хайде идвайте на закуска, какво чакате!?!

Аз: Да сте виждали Пейч или Найл? (седнах до Луи, а Хари седна до мен)

Лиам: Не знам, но малко след като си легнахме той изчезна и не се върна обратно.

Зейн: Май знам къде е! (усмихна се и целуна Пери, която нагло се бе настанила в скута му)

Пери: Ха…Лиам, Луи…само вие двамата останахте необвързани! (изкикоти се дразнещо)

Какво? Значи те със Зейн официално ходеха, така ли? Ужас! Това момче от къде му дойде на ум в нея да се влюбва? Незнам защо, но направо я неневиждах…и не мисля, че беше само заради случката, за която ще я виня до гроб!

Пери: Странно винаги съм си мислила, че Астрит ще си остане стара мома! (продължи да се смее)

Аз: Защо не си мериш приказките? (изправих се предизвикателно)

Пери: Не е ли така…нищо лично Хари, но…Астрит, сериозно?!? (изправи се и застана пред мен)

Хари: Не мисля че е твоя…

Аз: Не Хари и сама мога да се оправя! (прекъснах го и се доближих до Пери)

Пери: Изплаших се. (погледна отегчено)

Аз: Трябваше да ти оскубя косата преди осем години…

Пери: Ама ти още ли ме виниш заради нелепата смърт на онази топка косми? (развика се, а всички стояха и не гледаха не разбиращо)

Аз: Ем ти го уби, не аз! (идеше ми да й фрасна един, но се сдържаш заради Зейн)

Пери: Винаги съм мразела онзи плъх, но никога не съм си и помислела да го убивам…кой нормален хамстер спи в коша за пране?!?

Аз: Моя, но много добре знам защо го направи…заради Итън нали? Той го харесваше и идваше у нас заради него, а ти…ти ревнуваше!

Хари: Итън?...Аз не знам за Итън! (стоеше и ме гледаше)

Пери: Забрави за Флъфи мъртъв е…

Найл: Кой е Флъфи? (двамата с Пейч влязоха в стаята усмихнати и хваната за ръце, но щом ни видяха как се бяхме разгорещили, замръзнаха на място)

Лиам: Не заемам страна, но преди колко години е станало това?

Пейч: Какво да е станало? (гледаше объркано, но Луи я погледна казвайки й с поглед „Изчакай малко!”)

Пери: Преди осем години! (скръсти ръце)

Луи: И все още се мразите за това?!? (опита се да остане сериозен, но се изсмя)

Аз: Вие нищо не разбирате!

Хари: Напротив…двете трябва малко да се съвземете!

Пери: Давете?!? Погледни изкукалата си приятелка! (започна да ме сочи с пръст)

Аз: Мен ли сочиш с пръст? (вече чашата преля)

Пери: Точно теб! (нахвърли се върху мен)

Пейч: Спрете, спрете…СПРЕТЕЕЕ! (застана между нас) Никак не ме интересува какво е ставало преди, но сега е настоящето и вие трябва да помислите над това! Не знам защо сте се намразили толкова, но сега трябва да сключите примирие не само заради себе си, а и заради приятелите си! Направете го заради Хари и Зейн, ако продължавате с глупавите спорове и…побоища ще ги настроите един срещу друг. Не знам за теб Пери, но аз и Астрит много добре познаваме момчетата и знаем, че те никога не са се карали…Вие това ли искате…да ги скарате?

Аз: Добре…(смъмрих)

Пери: Ще си помисля? (фръцна се и отиде в стаята си :Д)

Найл: Ама ти си била много добра в речите! (усмихна се и прегърна Пейч)

Пейч: Такава съм си! (усмихна се и го целуна)

Зейн: Аз съм малко объркан! (гледаше изплашено)

Аз: Съжалявам, Зейн! Не му беше сега времето. Отиди при Пери…не я оставяй сама! (Зейн само кимна и се запъти към стаята на Пери)

Пейч беше права трябва да направя това заради момчетата, не ми пука какво мисли Пери…все ми е тая. Сега съм по-сигурна от всякога, че обичам Хари и няма да позволя един глупав…не много глупав за мен спор да ни скара.

Аз: Е Найл, вие с Пейч… (усмихнах се)

Найл: Няма да се впускам в подробности, но…най важното е, че я ОБИЧАМ! (огромна, доволна усмивка се лепна на лицето му)

Аз: Радвам се за вас! (прегърнах ги) Извинявайте всички за цирка, който изнесохме…просто дълго време бях пазила това в себе си и сега просто…излезе! (отидох и седнах в Хари) Извинявай! (прошепнах, така че само той да ме чуе)

Така стана време да се прибираме у дома…Пейч и Найл ни закараха с колата на Найл, защото ние пристигнахме пеша, а навън снегът беше доста и беше много студено. По пътя единственият разговор, който се водеше беше между Найл и Пейч, който се лигавеха и мляскаха през минута. На мен това не ми пречеше, бях много радостна за двама им, знаех, че Найл си пада по Пейч…просто трябваше малко да се поосъзнае…когато пристигнахме пред моята къща Хари ме целуна и каза да намина у таях, защото техните били на почивка, а на него му било скучно…Влязох вкъщи, а там както винаги цареше хаос…незнам как се чувстваше майка ми, но на мен брат ми ми стигаше за трима.

Аз: Здравейте на всички…и Нейтън! (усмихнах се и отидох да го гушна)

Майка ми: Липсваше ни много…но се надявам да си се забавлявала!

Аз: Нямаш си и на представа колко! (засмях се)

Баща ми: Надявам се да не си направила нещо глупаво! (вдигна вежди)

Аз: Защо винаги се сещаш за най-лошото татко? (седнах до него)

Баща ми: Просто искам да съм сигурен, че си добре! (усмихна се и ме прегърна)

Изведнъж външната врата се отвори с трясък и някой нахлу в стаята с викане и крясъци…защо ли се питам…беше Пейч!

Аз: Какво си се развикала!?!

Пейч: Още не мога да повярваааамм!!! Аз и Найл….аз и Найл! (подскачаше наоколо)

Аз: Много се радвам за вас….много се радвам за вас (подскачах с нея)…сега се успокой (погледнах я сериозно)

Пейч: Добре, добре, но не е ли най-прекрасното момче на света? (все още трепереше…от радост или от времето навън…ммм не съм сигурна)

Майка ми: Пейч и ти ли си имаш гадже? (погледна отегчено)

Пейч: Да! Найл! (каза въодушевено и отново започна да се тресе)

Аз: Поне малко се успокой! (хванах я за ръката)

Баща ми: Астрит къса с момчетата, а приятелките й тепърва си набират гаджета! (засмя се)

Опс…май не бях казала на нашите за Хари…те си мислеха, че сме само приятели, а ние…ще се наложи да им кажа…последният път се опитах да прикрия връзката си с Джейкъп, но не ми се получи и загазих затова…ще им кажа. Надявам се да го приемат добра, мама харесва Хари, винаги е казвала, че е добро момче…макар, че не знаеше за всички купони и щуротии, който той правеше, но това е друга тема.

Пейч: Това намек ли беше? (засмя се)

Баща ми: Шегувах се!

Аз: Мамо, татко…исках да ви кажа нещо…по темата!

Майка ми: Какво? Да не сте се събрали с Джейк отново…знаех си! (започна да пляска с ръце и да се радва)

Аз: Не мамо! Тази вечер ще ви представя новият си приятел! Ще вечеряме заедно…тук!

Пейч: Ама те още не знаят ли? (погледна ме учудено)

Аз: Шшшт! (сръгах я)

Баща ми: Имаш си приятел? Отново? (повиши тон)

Аз: Да!

Баща ми: Не мислиш ли че е малко…прекалено…едва мина около месец откакто скъса с Джейк!

Аз: Ама ти да не си водиш записки за приятелите ми?

Баща ми: Това теб не те интересува!

Майка ми: Качвай се горе мила и се приготви за вечерята…аз ще поговоря с баща ти! (избута ме, за да ставам)

Пейч: Късмет Ей! Аз тръгвам! (помаха и излезе навън)

Аз се качих в стаята си и седнах на леглото….татко никога не се е интересувал от приятелите ми, а сега какво му става, нима през цялото време ме е „следил” но просто го е криел. Ох не ми се мили. Станах и зарових в шкафа си, за да се преоблека. Облякох си тениска и дънки…не исках да изглеждам официално, щеше да е просто вечеря. Взех телефонът си и набрах номерът на Хари.

*Разговорът по телефона*

Хари: Знаех си, че ти липсвам!

Аз: Така беше! (засмях се) Така…ти ми каза да намина, но какво ще кажеш ти да дойдеш у нас тази вечер?

Хари: Ооо, сама ли си?

Аз: Всъщност не…ще те запозная официално с нашите...

Хари: Но аз го познавам! (прекъсна ме)

Аз: Да, но те не знаят, че имам гадже…пък какво, че това си ти.

Хари: Още? Майка ми разбра още първата вечер! (засмя се)

Аз: Хах…но нашите не знаят…моля те ела!

Хари: Ок до половин час съм у вас!

Аз: Направи го един!

Хари: Ок…тогава ще се видим след един час. Чао!

Аз: Чао…Обичам те! (затворих телефона)

Слязох доло мама беше в кухнята, а татко стоеше в хола на дивана нацупен.

Аз: Ако толкова много си против…ще отменя вечерята.

Баща ми: Не…искам да видя кой е този господинчо, който се занимава с дъщеря ми!

Аз: Ще се изненадаш…но без скандали…нали!

Баща ми: Добре! (завъртя очи)

Отидох в кухнята пра мама, за да й помогна малко, тя както винаги се вихреше като за последно и май пак щеше да сготви нещо вкусно. Отне ни дълго време, но пък си заслужаваше, тъкмо седнах при татко, за до си почина, не че много се изморих:Д, но…някой почука на вратата. Отидох и отворих…

Аз: Здравей, Хари! (гушнах го)Хари: Здравей! (влезе вкъщи)Майка ми: Добър вечер Хари какво те води ...

Аз: Здравей, Хари! (гушнах го)

Хари: Здравей! (влезе вкъщи)

Майка ми: Добър вечер Хари какво те води тук…чакай малко…Астрит?!? (погледна ме объркано)

Аз: Да мамо! (хванах Хари за ръка)

Баща ми: Значи вие сте заедно и предполагам, ние нямаме право да се месим?!? (изправи се и застана пред нас)

Аз: Нещо такава! (усмихнах се)

Баща ми: Надявам се да се отнасяш добре с дъщеря ми! (погледна Хари)

Хари: Не бих си помисли да я нараня! (изкара чаровната си усмивка на показ)

Майка ми: Нека продължим разговорът на масата! (покани ни в трапезарията)

Всички седнахме, а аз някак си предчувствах, че баща ми е намислил нещо или беше просто притеснение? Не знам, но май ще съжалявам защо поканих Хари на тази вечеря…Както и да е вече беше късно.

Баща ми: Предишният път Астрит реши да скрие за връзката си с Джейк, но сега виждам, че си е взела поука! (погледна ме)

Аз: Татко…мисля, че това сега няма значение! (погледнах го недоволно)

Баща ми: Но нали сега Хари е част от семейството…може да знае за всичко, което се е случило и за всички твои бивши приятели.

Аз: Той знае за тях…няма нужда до му казваш…дори ги познава!

Баща ми: Но незнае, за тези с които беше преди да дойдем тук…дъщеря ми си е харесвано момиче! (погледна Хари самоуверено)

Хари: Не се и съмнявам! (усмихна се и ме погледна)

Аз: Татко това беше преди пет години…била съм малка! (какво целеше баща ми…не съм извикала Хари, за да му разказвам за бившите си приятели)

Баща ми: Да, но ако не се бяхме преместили все още щеше да ходиш с Макс…беше добро момче…умен…сръчен…симпатичен…(гледаше замечтано)

Аз: ТАТКО!!! (вече наистина се ядосах)

Изглеждаше, че разговора се води само между мен и татко…беше доста неловко, а баща ми това и целеше искаше да разбере дали Хари ще се подразни или…не знам, но много глупава идея от негова страна. Видях кака мама гледаше объркано и най-вероятно мислеше как де ме измъкне от тази ситуация. Тя винаги ме е подкрепяла в такива ситуации, когато татко се опитва да се изтъкне каква дъщеря има или нещо подобно и по-глупаво.

Майка ми: Е Хари…от колко време сте заедно, защото ние все още не знаем? (пфф мамо, длъжница съм ти)

Хари: Около месец и половина…(усмихна се, но татко го прекъсна)

Баща ми: И сигурно вече стее…

Майка ми: Не мисля, че това е тема за обсъждане! (повиши тон)

Хари ме изгледа уплашено сякаш ми казва: „Спаси ме от това място!” Той познаваше баща ми , но не в тази му светлина…ако мога така да го нарека. Понякога татко не знаеше какви ги дрънка и после съжаляваше, но беше прекалено късно.

Майка ми: Извини ни…та…с какво мислиш да се занимаваш в бъдеще…

Вечерта мина добре, защото мама успяваше да затвори устата на татко и си прекарахме сравнително добре…Бяхме се отнесли в разговори когато погледнах часовникът беше единадесет и половина.

Хари: Беше ми много приятно! (изправи се) Но аз мисля да тръгвам.

Баща ми: Добре идея! (аз го изгледах лошо, а мама май го срита под маста, защото той подскочи)

Аз: Ще те изпратя! (двамата отидохме до външната врата, а нашите останаха в кухнята, за да разчистят) Съжалявам Хари, не знаех, че баща ми ще се държи така.

Хари: Шшш! Не се тревожи…той има право да защитава дъщеря си…нали и аз така ще правя с нашето момиченце! (целуна ме по бузката) А и имам една изненада за теб!

Аз: Каква? (полюбопитствах)

Хари: Знам къде ще прекараме Нова Година…само двамата! (усмихна се ехидно)

Аз: Къде?

Хари: Нали ти казах, че е изненада…няма да ти кажа!

Аз: Добре! (нацупих се, а той се доближи и ме целуна нежно)

Глас: Кхм! (изкашля се недоволно, обърнах се и видях татко да стои гледайки ни със скръстени ръце)

Хари: (усмихна се) Довиждане…Обичам те! (прошепна и излезе)

Аз: Какво целеше татко?!? (отидох при него)

Баща ми: И да ти кажа….няма да ме разбереш!

Аз: Оххх! (измрънках нервно и се качих в стаята си)

Незнаех какво да направя, бях много ядосана исках да споделя с някой, взех телефонът си и набрах Пейч.

*Разговор по телефона*

Пейч: Кажи! (звучеше много весело)

Аз: Нямаш си и на представа какво стана!

Пейч: Купили са ти куче за Коледа?

Аз: Не!

Пейч: О да, нали покани Хари на вечеря…какво стана?

Аз: Баща ми полудя!

Пейч: Какво?!?...Чакай Найл! Не сега!

Аз: При Найл ли си?

Пейч: Да…виновна! (засмя се) Но какво казаха вашите?

Аз: Баща ми говореше за бившите ми и колко добри били и какви ли не глупости…

Пейч: О супер…

Аз: Ама ти слушаш ли ме?!?

Пейч: Да разбира се! (чуваше се как Найл мрънка нещо от сорта „Идвай вече!”)

Аз: Охх! Вършете си работата! (засмях се) Приятна вечер!

Пейч: Чао! Друг път ще говорим!

Найл: Най-после!

Аз: Боже мой! Вие нямате насищане! (затворих телефона)

Днес е тридесет и първи декември…с Хари не се бях виждала от неловката вечеря със семейството ми преди няколко дни, само се бяхме чували по телефона… Снощи се видях с Пейч, никога не съм я виждала по-радостна…през цялото време говореше за Найл и колко хубаво си прекарвала с него. Щели да празнуват Нова година с Лиам и Луи на някакво парти, а Зейн и Пери щели да са някъде сами…Хари ми се обади и каза да го чакам към  седем и да се облека дебело, защото щяло да ми бъде студено. Сигурна съм, че пак беше измислил нещо различни и необикновено, но това харесвах в него. Вече беше шест и петдесет и седем минути, а аз чаках моето момче…звучи много сладко…ето, че и той почука на вратата, взех си чантата и се затичах надолу по стълбите, за да отворя…Слязох долу, но баща ми ме беше изпреварил, само да не реши да се заяжда отново.

Аз: Здравей Хари! (гушнах го и му прошепнах „Липсваше ми!” а татко само ни изпогледа)

Баща ми: Е, надявам се да си прекарате добре…и без глупости! (усмихна се…май днес беше в добро настроение)

Аз: Благодаря!...Чао мамо, чао Нейт, чао татко! (провикнах се и излязох навън)

Качихме се в колата на Хари и потеглихме…по пътя той не обели и думичка, защото знаеше че ако го направи ще се изпусне и ще ми каже къде отиваме и няма да е изненада. Аз само стоях и гледах как малко по малко излизаме от града…какво беше намислило това момче…само да не отиваме на плаж…аз не съм си взела бански…какви глупости дрънкам…декември е, макар, че всичко очаквах от него!...Хари спря колата в някаква малка горичка и ми каза да изляза…Когато се огледах наоколо всичко беше толкова спокойно, далеч от уличните задръствания…от шумът и натовареният град. Слънцето вече залязваше и беше обагрило небето с оранжево-червени цветове, които се отразяваха в полу-разтопеният сняг наоколо. Въздухът беше толкова чист, а наоколо се носеше приятният аромат на бор.

Аз: Често казано мислех, че ще е някаква глупост, но наистина ме изненада! (прегърнах го и го целунах)

Хари: Още нищо не си видяла…може би това е странното в изненадата ми! (посочи ми едно високо дърво)

Аз: Ти си луд! (погледнах високото дърво, на което имаше малка дървена къщичка)

Хари: Съмняваш ли се? (засмя се)

Аз: Ама там ли ще се качим?

Хари: Не само ще я гледаме от далеч! (завъртя очи) Разбира се, че ще се качим!

Аз: Не мислиш ли, че сме прекалено големи за това?

Хари: Не точно! (поклати отрицателно глава) Хайде! (взе една кошница от колата и ме задърпа към дървото)

Аз: Ще ни издържи ли? (дърпах се назад)

Хари: Да, не те е страх от високото нали? (засмя се подигравателно)

Аз: Мен? Не разбира се…добре де може би малко! (спрях по средата на полянката) Преди време…когато бях на шест имах къща на дърво…беше много сладка и малка и розова….

Хари: Разбрахме била е хубава…по същество!

 Аз: Паднах от нея и си счупих крак. (засмях се)

Хари: Каква ирония…била си малка сега не си…моля те ела заради мен! (погледна ме жално)

Аз: Сигурен ли си?

Хари: Да, няма да позволя да ти се случи нещо такова! (усмихна се и ме гушна)

Аз: Добре…Идвам.

Хари: ДА! Знаех си! (започна да се радва като малко детенце)

Хари се качи първи и протегна ръка към мен…аз внимателно започнах да се катеря по дървената стълбичка, а спомените от предишната ми къщичка нахлуха в главата ми, от тогава не се бях катерила по дърво. Краката ми започнаха да треперят, а ръцете ми сякаш се смразиха и не искаха да помръднат, просто се отдръпнах назад и погледнах към Хари.

Аз: Не мога! (сведох глава)

Хари: Не мислех, че ще се стига до тук! (слезе долу и ме метна през рамо)

Аз: Не, не, нее! (виках и се мятах, а той ме носеше нагоре)

Хари: Стигнахме вече…стига си викала! (пусна ме вътре, а аз продължавах да викам със затворени очи) Астрит! Чуваш ли ме?

Аз: Горе ли сме? (отворих едното си око)

Хари: Да! (засмя се)

Аз: О, добре! (изправих се и надникнах през една от дупките, която трябваше да се води за прозорец) От тук се вижда почти всичко! (ахнах)

Хари: Знам, че е малко необичайно място да прекараш Нова Година, но такъв съм си аз…странен. (огледа се наоколо)

Аз: Не си странен…ти си различен, а аз това харесвам…радвам се, че си направил всичко това за мен! (отидох и го прегърнах) Обичам те! (усмихнах се)

Хари: Искам да прекарам тази вечер с теб и да започна новата година с нещо прекрасно, именно ти! Ти си моят въздух…не мога без теб…искам те! Обичам те! (притисна ме силно към себе си и ме целуна)

Аз: Аз също! (погледнах го в очите, които бяха пълни с искреност и любов) Искам всяка сутрин да се събуждам с теб и всяка вечер да заспивам с теб!

Хари: По малко думи…повече действие! (усмихна се и ме бутна на земята където имаше одеяла и възглавници…с две думи импровизирано легло)

Започна внимателно да ме съблича и целува, аз свалих тениската му и се отпуснах, той целуваше и докосваше всяка част от тялото ми…дълго време се любихме, когато изведнъж се чу някакъв шум и ярка светлина озари небето. Аз бързо увих едно одеяло около тялото си и погледнах навън. Големият град беше озарен в различни светлини, чуваха се весели викове и песни.

Аз: Ела, погледни! (извиках на Хари, който мързеливо се изтягаше под завивките) Трябва да видиш прекрасно е…никога не съм виждала града от тази страна!

Хари: Добре, добре идвам! (облече се набързо и дойде при мен) Красиво е нали! (погледна навън)

Аз: Мхм! (гледах как красивите фойерверки се отразяваха в прекрасно зелените му очи) Красиво е! (целунах го, а той се усмихна доволно, явно нещо му беше дошло на ум)

Хари: Искаш ли да слезем долу? (погледна ме закачливо)

Аз: Не.

Хари: Моля те! (направи кучешка муцунка, а очите му светнаха)

Аз: Добре, но да знаеш, че ако сляза няма да се кача отново тук! (отсякох)

Хари; Ще видим! (промърмори)

Хари взе кошницата за пикник и веднага слезе долу, а аз се облякох и го последвах…двамата седнахме на полянката в близост до дървото и се загледахме в небето.

Хари: Не съм очаквал да се получи толкова добре. (започна да вади различни вкусотии от кошницата)

Аз: Щом сме заедно, независимо къде, винаги е незабравимо! (доближих се до него и го прегърнах)

Хари: Е, честита Нова Година! (усмихна се)

Аз: Честита Нова Година!

Дълго време си говорихме и целувахме :Д И докато се усетим слънцето вече почти се беше показало на хоризонта, а на мен много ми се спеше. Така добре се бях затоплила в прегръдките на Хари, че не ми се мърдаше, но явно и на него му се спеше, а не можехме просто така на полянката.

Аз: Спи ли ти се? (погледнах го)

Хари: Много! (излегна се назад и затвори очи)

Аз: Не, няма да спиш тук! (започнах да го ръчкам)

Хари: Ммм, къде тогава…нали каза, че няма да се качиш горе. (мрънкаше недоволно) Нищо няма да ти стане тук…освен някой заек да ти изръба нослето! (засмя се)

Аз: Може и това да се случи! Хайде да се прибираме!

Хари: Или се качваме на дървото или ще спим тук!

Аз: Добре качваме се! (събрах всичко и се запътих към дървото) Но ти ще ме качих и ако паднем двамата…ти си виновен!

Хари просто ме преметна през рамо, отново и ме качи горе после легна, аз направих същото и се сгуших в него. Бях толкова уморена, че заспах на секундата…Събудих се към шест след обяд…явно доста си бяхме поспали, най вече Хари, който още сладко си дремеше и нямаше намерение да ме пусне.

Аз: Хари, трябва да ставаме вече! (измъкнах се внимателно и го целунах по челото)

Хари: Още пет минути. (намръщи се)

Аз: Моля те!

Хари: Само пет минути!

Аз: Добре! (легнах обратно при него)

Мина половин час и  мързеливко най-накрая се размърда. Време беше.

Хари: Колко е часът? (каза сънено)

Аз: Ако още малко се помотаеш, няма да има нужда да ставаш!

Хари: Хайде тръгваме!

Станахме и събрахме багажа си. Докато слизахме надолу за малко да падна, но слава Богу до мен беше моят „супер мен” и не свърших с нещо счупено! По принцип не бях толкова несръчна, но покрай това момче може и кола да мине през мен и аз няма да се усетя, сякаш не се контролирах…двамата се качихме в колата и потеглихме.

Аз: Никога няма да заправя този ден! (усмихнах се)

Хари: Повярвай ми, аз също!...Какво ще кажеш и тази вечер да прекараме заедно у нас, защото след два дни започваме училище и пак няма да имаме толкова време един за друг? (за момент отлепи поглед от пътя и ме погледна)

Аз: Добре тогава! Ако не ти преча?

Хари: Стига си говорила глупости! (засмяхме се)

Когато стигнахме в къщата на Хари аз се втурнах към кухнята, защото бях много гладна. Приготвих нещо за хапване и двамата седнахме, за да вечеряме. След това седнахме да гледаме филм. Телефонът ми звънна, беше Найл.

*Разговор по телефона*

Аз: Слушам те Найл.

Найл: Здравей Ей… (звучеше притеснено) …не искам да ти досаждам, но чувала ли си се с Пейч скоро?

Аз: Колко скоро?

Найл: Ам…миналата вечер прекарахме заедно и беше прекрасно, сутринта тя пожела да се прибере у тях, защото бяхме в къщата на Луи, аз й предложих да я изпратя, но тя отказа. Преди да си тръгне ми обеща, че ще излезем да се поразходим по-късно, но не ми се е обадила, а вече е девет часът. Ходих до тях, но там няма никой! Звънях й, но не ми вдига. Притеснявам се за нея Астрит!

Аз: Какво? Сигурен ли си, че не е казала, че ще ходи някъде другаде?

Найл: Да сигурен съм!

Аз: Трябва да я потърсим!

Найл: Ще ви чакам с останалите пред къщата на Луи!

Аз: Ок! Идваме! (затворих телефона)

Хари: Какво има? (повдигна се мързеливо от дивана)

Аз: Пейч е изчезнала! Трябва да я потърсим!

Хари: Но как? (подскочи)

Аз: И аз не знам точно, ще ти разкажа в колата, хайде!

Двамата се качихме в колата и потеглихме…

Аз: Отиваме пред къщата на Луи, после ще се разделим…а аз сега ще звънна на майка й!Хари: Може да е ...

Аз: Отиваме пред къщата на Луи, после ще се разделим…а аз сега ще звънна на майка й!

Хари: Може да е навън с приятели и да празнува…не се тревожи толкова. (погледна ме)

Аз:Пропуснала е срещата си с Найл!

Хари: Ооо, значи наистина е сериозно!

*Разговор по телефона с майката на Пейч :Д*

Майка й: Здравей Астрит, как си? (звучеше малко сънено)

Аз: Имаме малък проблем.

Майка й: Какъв проблем?

Аз: Изгубихме всякаква връзка с Пейч.

Майка й: Но аз говорих с нея тази сутрин и тя ми каза, че е добре и че тъкмо се прибира от някакво парти…дори каза, че после ще излиза с Найл… (гавреше притеснено)

Аз: Да, но не е излязла и най-вероятно не си е у дома…незнам…

Майка й: Аз съм извън града…дори държавата…но ще се опитам да се прибера колкото се може по-скоро. И ме дръжте в течение…ако се наложи разбийте вратата за вкъщи, но проверете и там!

Аз: Ще я намерим! Чао за сега! (затворих телефона)

Хари: Е?

Аз: И майка й не знае нищо, а тя споделя почти всичко с нея.

Хари спря колата, защото пристигнахме, Лиам, Луи, Найл, Зейн и…Пери бяха там и нетърпеливо ни чакаха. Найл изглеждаше доста притеснен, обикаляше в кръг нервно и мрънкаше нещо от рода „Не трябваше да я пускам!” Аз слязох от колата и го прегърнах.

Аз: По-спокойно, всичко ще е наред!

Найл: Аз съм виновен, не трябваше да я оставям  да се прибира сама! (сведе глава)

Аз: Найл и Зейн вие идвате с мен…знам кака да вляза в къщата на Пейч! Хари, Луи и Лиам вие проверете в къщата на госпожа Смит…Пейч често ходи там и аз не знам защо, после проверете и в града!

Всички: Да, тръгваме!

Пери: Ами аз? (погледна ме някак си обидено)

Аз: …Ти ела с нас. (по-добре да я нямаше, но имах ли избор)

Запътихме се към къщата на Пейч, аз знаех от къде можех да вляза без да се налага да разбиваме вратата. Задният вход, те никога не заключваха вратата там, а за да стигнеш до нея просто трябва да прескочиш оградата на градината и готово…Всички влязохме в къщата и се пръснахме наоколо. Найл и Зейн се качиха на вторият етаж, а аз и Пери останахме долу.

Пери: Виж, Астрит…за онзи ден аз наистина…съжалявам…не трябваше да ти говоря така. (погледна в страни)

Аз: Да наистина не трябваше! (и какво сега да й се извинявам ли)

Пери: Но, за да се получи нещо трябва и ти да се постараеш!

Аз: Какво трябва да се получи?

Пери: Приятелство? (спря за момент и ме погледна)

Аз: Хах! (мисля, че беше малко нагла)

Пери: Не мислиш ли че трябва да загърбим миналото…преди време бяхме добри приятелки и сега искам отново да бъдем такива…наистина съжалявам за Флъфи…не беше нарочно.(в погледът и се четеше искреност, май не го беше направила нарочно, а и аз понякога прекалявах)

Аз: Може би си права, но сега трябва да намерим Пейч!

Пери: Прощаваш ли ми?

Аз: Само ако ти простиш на мен?

Пери се усмихна и ме прегърна в същият момент момчетата слязоха от горният етаж и ни видяха.

Зейн: Значи вече няма война?

Найл: Браво на вас има примирие, но Пейч не е тук…телефонът й е тук както й дрехите й, но нея я няма! (седна на един от столовете в кухнята…в този момент телефонът ми звънна…беше Хари)

Аз: Да?

Хари: Проверихме почти навсякъде…звъняхме на приятелите й, но никой не знае къде е…Ами вие?

Аз: И ние не можем да я намерим. (промърморих)

Хари: Луи се сети за още едно място…ако не я намерим там ще се обадим в полицията…

Аз: Добре мили…аз затварям…(затворих)

Найл: Какво стана? (дойде до мен обнадежден)

Аз: Няма никаква следа от нея. (очите ми се насълзиха) Няма как да изчезне просто така…

Найл: ААА КЪДЕ СИ ПЕЙЧ??? (развика се)

Зейн: Хей, приятел…по-спокойно!

Глас: ТУК СЪМММ! (чу се от някъде)

Найл: Това е тя! (подскочи и започна да се оглежда наоколо)

Зейн: Да не би да идва от…

Аз: Мазето! (затичах се надолу по стълбите, а след ме тичаше и Найл)

Найл: Пейч? Тук ли си? (блъскаше по затворената врата)

Пейч: ДА…отворете ми! Заключена съм! (викаше)

Найл: Идваме! (засили се към вратата)

Аз: Какво правиш? (спрях го)

Найл: Спасявам момичето си! (погледна ме сериозно)

Аз: Но тук има ключ! (посочих му ключът, който беше закачен на стената)

Найл: И това ще свърши работа! (усмихна се и отключи вратата)

Пейч: Найл! (метна се върху него и започна да го целува)

Найл: Какво правеше вътре? (все още я беше прегърнал)

Пейч: Вратата се заключи. (погледна жланичко, а на мен ми стана смешно)

Аз: Знаеш ли как ни изплаши идиот…какво правеше в мазето? (отлепих я от Найл и я прегърнах)

Пейч: Ами чух някакъв шум и слязох долу, но вратата се затвори и аз не можах да изляза…помислех си, че ще изгния тук…

Найл: Знаеш, че не бих те оставил нали? (усмихна се)

Пейч: Разбира се! (отново му се нахвърли)

Пери: Да ги оставим да се насладят един на друг, а ние да се обадим на другите!

Аз: Права си!

Пейч: Ама тези двете нали се мразеха? (подшушна на Найл)

Найл: Май изгладиха отношенията помежду си! (целуна я)

Аз се обадих на момчетата, които вече бяха в полицейското управление и бяха на път да обявят Пейч за издирване, когато разбраха в какво абсурдно положение беше изпаднала дори им стана смешно…После се обадих и на майка й, която не ми вдигна явно беше в самолета и телефонът и беше изключен, развалихме й почивката, значи ще си дойде скоро…Докато се усетя Луи, Лиам и Хари бяха дошли и разпитваха Пейч как е и как се е случило всичко…Тя предложи всички да вечеряме у тях, защото вече беше станало един през нощта, а и всички бяхме много изморени и най-вероятно щяхме да преспим там. Аз и Пери помогнахме на Пейч да направи вечерята и се настанихме около масата.

Зейн: Ще ви съобщя нещо много важно.

Лиам: Казвай!

Зейн: Ей и Пери вече официално се сдобриха! (усмихна се и целуна Пери)

Аз: Наистина беше голяма новина! (засмях се)

Хари: Радвам се за вас! (дойде и ме прегърна)

Найл: Слава Богу иначе можеше и да се стигне до нещо което не искаме да виждаме…

Луи: Женски бой! (прекъсна го въодушевено той)

Пейч: Хах по-добре да не виждате Астрит ядосана!

Аз: Ха-ха колко смешно!

Хари: Сега е ред на моята новина!

Аз: Каква новина?

Хари: Докато търсихме Пейч в града се натъкнах на нещо…

Хари: …и реших да ни запиша в X-factor!

Пери: Хъ?

Аз: Как ще се явите? (погледнах го въпросително)

Луи: Като група! (от автора: тук малко променям истинската история :) )

Пейч: Това е супер!

Зейн: А нас с Найл питал ли си ни?

Лиам: Ясно е, че щяхте да се съгласите. (засмя се)

Найл: Кога е прослушването?

Хари: След два дни.

Аз: Но тогава сме на училище!

Луи: Ще пропуснем един ден, голяма работа! (завъртя очи)

Пери: Ама вие пеете ли? (гледаше объркано и не разбираше за какво става въпрос)

 Пейч: Не се прави, и ти ги чу на Коледа, не можем да отричаме, че са добри! (отиде и прегърна Найл) Наистина трябва да опитате!

Зейн: Добре идея Хари…ще го направим, но сега много ми се спи! (потърка очи)

Пейч: Ще останете тук, но незнам как ще се поберем всички? (засмя се)

И така дълго време чертахме планове кой къде ще спи и накрая решихме аз, Хари, Лиам и Луи да спим в хола, Зейн и Пери в гостната, а Найл и Пейч в нейната стая…Тъкмо всички се бяхме наместили и заспали, аз и Хари се бяхме сгушили на дивана, а Луи и Лиам решиха да спят на земята, когато външната врата се отвори с трясък и вътре нахлуха две човешки фигури. Аз бях много уморена и едвам отворих очи, отне ми малко време да фокусирам, но когато се осъзнах видях майката на Пейч (Ема) и някакъв доста добре изглеждащ мъж. Изправих се внимателно опитвайки се да не събудя къдравелкото до мен и се приближих до тях.

Аз: Съжалявам, че се натресохме така у вас, но Пейч не ни позволи да се приберем, защото беше късно. (прошепнах)

Ема: Намерили сте Пейч? (извика радостно, а Лиам подскочи изплашено) О, Лиам извинявай! (усмихна се)

Лиам: Здравей Ема! (помаха и легна отново)

Мъжът: Какво става тук? (гледаше изплашено)

Ема: Астрит ще ни обясниш ли какво стана днес…но в кухнята!

Аз: С удоволствие! (запътихме се към кухнята, в която все още цареше лудница) Ъъм…празнувахме откриването на Пейч! (усмихнах се глупаво)

Ема: Е, къде беше…а и сега къде е? (седна един от столовите край кухненският плот)

Аз: Първоначално искам да се извиня за всичката тази бъркотия…а за Пейч…тя през цялото време е била тук…заключена в мазето! (подадох им по една чаша горещо кафе)

Ема: Знаех си, че трябва да поправя вратата на мазето! Кака я открихте?

Аз: Ам…Найл се развика и тя  отговори! (засмях се) Сега те са двамата в стаята й горе.

Мъжът: Ъмм…Не съм много сигурен какво става, но аз мисля да се представя! (усмихна се) Аз съм Франк, годеникът на Ема! (протегна ръка към мен)

Аз: Приятно ми е… (поех ръката му, за да се ръкуваме или там както се казва :Д) …чакай малко…ти си сгодена? (погледнах майката на Пейч)

Ема: Ам да, но не казвай на Пейч все още, ще е изненада! (усмихна се)

Аз: Честито тогава! (прегърнах я)

Сънен глас: Къде си Ей? (през врата се подаде рошавата глава на Хари)

Аз: Тук съм! (усмихнах се)

Хари: Ема…ти си тук! (усмихна се) Франк? (погледна учудено) Това ти ли си?

Франк: Хари? Колко си пораснал!

Аз: Ама вие познавате ли се? (гледах объркано и двама им)

Хари: Да това е биологичният баща на Джейкъп!

Аз: Какво?

Ема: Е, това май не трябваше да го знаеш! (погледна ме)

Аз: Това си е ваше решение…аз не мога да ви се бъркам…Ще извикам Пейч…

Ема: Няма нужда…утре ще я видя…сега си лягайте!

Хари: Но…

Аз: Аз ще ти обясня! (издърпах го в хола и легнах на дивана)

Хари: Какво правеше той тук? (прегърна ме)

Аз: Нищо особено…Пейч ще си има брат и това ще бъде моето бившо гадже!

Хари: Ще се женят? Браво! А за Джейк, той живее с майка си…рядко ще идва тук!...А ти какво…да не би все още…?

Аз: Не, Хари…обичам теб! (целунах го и се обърнах с гръб към него, след това заспах)

Събудих се от радостните викове идващи от кухнята. Станах и се запътих на там, явно всички бяха станали освен мен и Луи, който все още си спеше сладко на земята.

Аз: Какво става тук?... (докато попитам Пейч се беше хвърлила върху мен и викаше „Мама ще се жени!”)

Пейч: Може ли да повярваш? И знаеш ли кой ще ми е баща?

Аз: Да знам…видях ги снощи!

Пейч: Не е ли чудесно?

Аз: Така е! (незнам защо но се чувствах странно, защо не исках да се срещам с Джейк отново, а това щеше да става често, знам че Джейкъп ходеше всяка седмица при баща си, а сега ако той живее с Ема)

Всички бяха много радостно покрай годежът и предстоящата сватба, че не разбрахме как бързо минаха тези два дни и дойде време за училище, както й за прослушването на момчетата. Аз, Пейч и Пери решихме да пропуснем първият си ден в даскало и да отидем с момчетата…Ето ни ние стоим в публиката и чакаме нашите момчета да се появят, ето ги и тях…бях избрали страхотна песен и гласовете им се допълваха, наистина звучаха прекрасно…Стана време и за вотът на журито…не може да бъде те преминаха напред. Бях много радостна, както и момчетата. Всички викахме и подскачахме радостно наляво, надясно…но сега те трябваше да се явят на по горните кръгове и трябваше да заминат за Лондон (да кажем, че те са живели в някой малък град далеч от Лондон)

*В денят на заминаването*

Аз: Е, момчета поне мога да ви пожелая късмет! (прегърнах всеки по отделно, макар че ми беше малко трудно да прегърна Найл, защото Пейч го стискаше здраво и плачеше)

Хари: Ще идвате при нас през почивните дни…няма да сме разделни за дълго! Знаеш, че те обичам! (дойде и ме целуна като за последен път и се качи в колата където бяха Луи и Лиам)

Знам, че не заминаваха на другият край на света, но наистина щеше да ми е много мъчно за тях…много исках да се върнат по-бързо тук при нас, но искрено се надявах да продължат колкото е възможно по-напред и дори да спечелят…Обърнах се и видях как Пери целуна Зейн и една сълза се стече по бузата й, той я избърса и й прошепна нещо, след това се качи в колата…Остана само Найл, който едвам дишаше от хватката на Пейч. Тя го беше стиснала силно и плачеш на рамото му повтаряйки „Не ме оставай!” „Вземи ме със себе си!”

Найл: Хайде, мъниче време е! (целуна я и внимателно се измъкна от прегръдките й)

Пейч: Обещай, че ще ми се обаждаш всеки ден и ще ми пишеш винаги когато си свободен! (гледаше го с червените си от плач очи)

Найл: Разбира се, обещавам! (гласът му потрепна, той я целуна за последно и влезе в колата, по погледът му си личеше, че му е тежко колкото и на Пейч)

Колата на момчетата потегли и ние останахме сами.

Аз: Хайде, момичета да се прибираме!

Запътихме се към училище, защото отново закъснявахме…

Дните минаваха толкооова бавно, а аз нямах търпение да видя момчетата. Много ми липсваха, сякаш ...

Дните минаваха толкооова бавно, а аз нямах търпение да видя момчетата. Много ми липсваха, сякаш дните никога не бяха недовършени без тях…Много рядко имахме възможност да ходим при тях, а и скоро посещенията ни намаляха, а връзката ми с Хари ставаше все по-слаба…Родителите на Пейч се ожениха и за жалост срещите ми с Джейк станаха по-чести, а той продължаваше да флиртува с мен сякаш нищо не е станало…Една петъчна вечер аз и Пейч решихме да изненадаме момчетата с неочаквано посещение, жалко, че Пери нямаше да дойде с нас, защото седмица след заминаването на момчетата двамата със Зейн скъсаха, беше много неочаквано за всички. Той просто й се обади и й каза, че щяло да е по-добре и за двама им да се разделят, тя го прие много трудно, но с помощта на истински приятели като нас, рядко може да си тъжен за дълго…Да се върнем към нашето посещение, не бях се виждала с момчетата от около двадесет дни, те продължаваха да преминават в по горни кръгова на X-factor, от което бях много радостна, справяха се невероятно и вече имаха много фенове, но аз вече нямах търпение да ги нагушкам. Ето, че бяхме пред къщата, в която бяха отседнали. Аз застанах пред вратата, за да почукам, но Пейч я отвори с гръм и трясък и започна да вика.

Пейч: Момчета тук смеее! (викаше с цяло гърло)

Найл: Пейч! (излезе от кухнята и й се нахвърли, бях сигурна, че тяхната любов никога няма да угасне, бяха толкова радостни заедно, но за нас с Хари…не бях много сигурна)

Видях Хари, който стоеше на дивана и дори не отместваше поглед от телефона си, беше толкова съсредоточен, че дори май не ни чу да влизаме…какво му става от няколко дни даже и не ми се обаждал, първоначално всяка вечер ми се обаждаше, за да ми пожелае лека нощ, но сега дори и не ми вдига. Толкова много ми липсват прегръдките му, целувките му, милите думи, който ми казваше когато бяхме заедно, а сега се превърна в друг човек, сякаш забрави за мен. В него се изгради някакво самочувствие, което никак не ми харесва.

Аз: Мили, тук ли си? (седнах до него)

Хари: Здравей! Как е? (продължаваше да не ме отразява)

Аз: Какво е толкова важно, че не ми обръщаш внимание? (опитах се да седна в скута му, но той ме избута)

Хари: Не сега! (ядоса се)

Аз: Какво ти става, какво има толкова? (опитах се да взема телефонът му, но той го издърпа и се изправи пред мен)

Хари: Казах то да ме оставиш намира! (развика се и отиде в стаята си)

Луи: Не му обръщай внимание, напоследък е малко студен! (излезе от кухнята където най-вероятно бяха всички, освен Хари)

Аз: Мисля, че ми се насъбра прекалено много!

Луи: Какво ще правиш?...Нали няма да се разделяте? (дойде до мен и ме прегърна)

Аз: Всичко хубаво си има край. (изправих се и се запътих към стаята на Хари)

Луи: Просто искам да сте щастливи, но не мисля, че това ще помогне!

Аз: Заслужава си да се опита. (вдигнах рамене и се запътих към стаята, почуках на вратата)

Хари: Какво? (извика)

Аз: Може ли да вляза?

Хари: Да.

Аз: Мисля, че трябва да поговорим…

Хари: Аз също. (прекъсна ме) Но първо ти…може и двамата да мислим за едно и също нещо…(сведе глава)

Аз: Не мисля, че всичко това може да продължи така! (седнах до него)

Хари: Не съм искал да става така, но мисля, че ще е по-добре за нас! (усмихна се фалшиво)

Аз: Както смяташ за най-добре. (изправих се) Аз мисля да си тръгвам.

Хари: Няма ли да останеш поне за тази вечер?

Аз: Не мисля! (взех чантата и излязох навън)

Без да кажа на никога си хванах първият автобус за вкъщи…имах нужда да остана сама. Не мога да повярвам, че се случва, но така е по-добре, дори немога да се разплача по-объркана съм от всякога. Мислех си, че връзката ми със Хари ще продължи вечно, като в приказките, но явно много съм се заблудила, като всеки глупав тийнейджър. Честно ли беше да случва така…ето, че и сълзите започнаха да напират, но НЕ, нямаше да плача!...Прибрах се у дома и се затворих в стаята си, не след дълго телефонът ми звънна, беше Пейч, реших да й вдигна.

Аз: Какво искаш?

Пейч: Защо си тръгна? Къде си?

Аз: Значи господин смелост не ви каза какво стана? Браво на него, е аз ще ти кажа…с Хари скъсахме!

Пейч: Какво? Как така? Нали уж всичко беше наред?

Аз: Беше! Вече не е…както и да е, все ми е тая!

Пейч: Не, не е…и двамата сте заслепени от гордостта си! Слезте на земята хора!

Аз: Вдигнах ти, защото имам нужда да поговоря с някой, не защото имам нужда от съвета ти! Сега мисля да затварям. Чао!

Пейч: Не съм ли пра…(затворих телефона и не я доизслушах)

Време беше да изляза от филмите за перфектната връзка и семейство, явно беше, че всичко в този скапан живот е против теб и ако много силно искаш нещо, трябва да се бориш за него, то няма просто да падне от небето…Минаха няколко дни от раздялата ни с Хари, но аз не спирах да мисля за него, сякаш съжалявах за глупавата си постъпка, но вече беше прекалено късно…днес съм канена на едно от ежемесечните партита на Пейч и бях решена тази вечер да се напия, можеше и да го забравя за малко…Когато пристигнах, почти всички вече бяха пияни и правеха каквото си искат, само Пейч беше добре и се опитваше да ги контролира, но опитите й бяха напразни.

Аз: Няма смисъл…забавлявай се! (засмях се и отидох при нея)

Пейч: Трудно е да го забравиш нали?

Аз: Кой?

Пейч: Не се прави…знам, че ти липсва, но повярвай ми и той съжалява!

Аз: Напротив! Преди ден го гледах на някакво интервю, каза, че е необвързан и цитирам „Вече съм свободен дами!” След това погледна съвсем нагло към камерите и намигна, незнам дали на това му казваш съжаление?!?

Пейч: Просто е объркан…Изчакай малко, телефонът ми звъни…Здравей Найл…да и ти ми липсваш…

Нямах намерение да слушам лиготии и затова се запътих към талпата хора, които очевидно се забавляваха, смееха се, танцуваха и дори имаше и такива който се натиска на средата на хола…Вече бях пила доста и почти не се държах на краката си, главата ми се беше замаела, но пък ми беше забавно, изведнъж пред мен се появи позната, мъжка фигура…

…той се доближи до мен и притисна силно тялото си до моето, жалко, че това „мъжкарско” движение ми беше до болка познато. Със сигурност той беше по-пиян от мен, но успя де ме разпознае, погледна ме в очите по онзи начин, но преди да каже нещо аз го избутах встрани.

Аз: Какво искаш Джейкъп?

Джейк: Купонясвам и от теб се очаква! (едвам успяваше да се доизкаже)

Аз:  С теб ли? (засмях се иронично)

Джейк: Чух, че господин Стайлс те е зарязал! (погледна ме подигравателно, за толкова пиян човек, знаеше какво да каже) Знаех си, че няма да се задържите дълго заедно…и пак ще дотичаш при мен…

Аз: Всъщност ти си този, който дойде! (прекъснах го)

Джейк: Но и ти го искаш нали? (доближи се до мен и ме целуна)

Не знам дали беше от алкохола, но не усетих нищо особено, просто допир…колкото и трудно да ми е да призная, никой не можеше да ме накара да се чувствам така както Хари. След всяка негова целувка тялото ми просто давеше „грешка” сякаш блокираше, при всеки негов допир настръхвах, при всяка негова прегръдка дъхът ми спираше. Винаги ми е било толкова приятно с него и не знам дали някога някой ще успее да го замести…Така е, Хари все още ми липсваше, но тази вечер ще се опитам да го забравя…Докато Джейкъп шепнеше нещо в ухото ми, аз го задърпах към таванската стаята в къщата на Пейч, той беше мъртво пиян и  аз щях да се възползвам от това, колкото и грешно да беше. До какво ли мога да стигна от мъка?...Бутнах Джейк на леглото и започнах да го целувам, не знам дали той знаеше за какво става въпрос, но започна да се съблича и да отвръща на целувките му, макар че движенията му бях доста забавени от прекаленото алкохол в кръвта…Мислех си, че след тази вечер ще се почувствам по-добре и ще залича кървящата рана в сърцето ми, но вместо да ми мине щипеше още повече и ме разяждаше отвътре…Събудих се рано сутринта със силно главоболие, наоколо всичко беше тихо, когато се обърнах видях Джейкъп до себе си, той все още спеше. Спомените от миналата вечер нахлуха в главата ми по най-болезненият начин, не мога да повярвам колко съжалявам за случилото се, но вече е прекалено късно, дадох надежда на Джейк, ако въобще той помнеше нещо, но най-лошото беше, че се възползвах от него…Както и да е, всичко беше свършило и не можех да върна времето назад, разклатих глава опитвайки се да забравя за всичко, но не мисля, че помагаше, изправих се внимателно и се опитах да се измъкна от леглото без да събудя Джейкъп, но и това беше напразен опит.

Джейк: Къде отиваш палавнице? (погледна ме перверзно)

Аз: Прибирам се! (започнах да се обличам)

Джейк: Значи ще ме зарежеш отново просто така? (надигна се от леглото)

Аз: Ние не сме за събирали! (погледнах го глупаво)

Да не би нещо то вечерта да ми убягваше, да не би да съм му казала нещо което не трябва, или той просто е сънувал? Опитах се да се сетя, но просто всичко беше като в мъгла…спомням си само какво правих с Джейкъп в леглото, но ми се искаше да го бях забравила.

Джейк: Друго ми каза снощи! (въртеше очи доволно)

Аз: И двамата бяхме пияни…особени ти…забрави за всичко, става ли?

Джейк: (поклати отрицателно глава) Не мисля!

Аз: Охх! Не ми пука какво мислиш…аз си тръгвам! (излязох ядосано от стаята и тръгнах надолу)

Когато слязох и се огледах сякаш се бях пренесла в друга къща, всичко наоколо блестеше от чистота, но погледът ми се спря но друга по-странна гледка. Беше Пейч и съм сигурна, че се натискаше с някой на дивана, внимателно за обиколих, за да видя кое е момчето и познайте кой беше…защо ли се питам…Найл! Нали бяха в Лондон, супер само до срещи с Хари ми беше. Найл ме видя и се изправи избутвайки Пейч внимателно от себе си.

Найл: Здравей! (усмихна се, а по лицето му все още имаше размазано червило)

Аз: Хей! (опитах се да се усмихна, но и това не ми се получи)

Пейч: Къде беше до сега?...(погледна ме странно)…Както и да е Найл и Зейн…

Аз: Добре поздравления, аз тръгвам! (размахах ръка пренебрежително недоизслушвайки изречението й и излязох навън)

Никак не ми се слушаха истории за момчета, най-малко за Хари, колкото пъти чуех името му, видех го по телевизора, защото те се справяха чудесно от страна на пеенето и бях сигурна, че ще спечелят, или просто се сетех за него, прекрасната му усмивка се явяваше пред мен и ме побъркваше. Колкото по-изолирана от тях успявах да бъда, беше по-малко болезнено и мъчително за мен…Прибрах се у дома, а на вратата срещнах мама, която май пак се опитваше да ми чете конско, за тава, че не съм я предупредила, че излизам. Не й обърнах особено внимание и казах нещо от рода на „Няма да се повтори.” И се качих в стаята си.

*При Пейч и Найл*

Двамата се бяха сгушили на давана, а Найл й разказваше колко много му е липсвала и как всяка вечер мислел за нея. В този момент се чу шум от горният етаж и двамата подскочиха, Найл се изправи и реши да провери кой не е успя да се прибере от снощното парти, за което той знаеше и съжаляваше, че е пропуснал. Малко преди Найл да се запъти към стълбището някой изскочи от там и имено това беше Джейкъп.

Найл: Джейк? Какво правиш тук?

Джейк: Ами от части живея тук! (опита се да смени темата)

Пейч: Да, но стаята ти е на първият етаж…чакай…

Найл: Бил си с Астрит, нали?

Джейк: Все тая не ви интересува, пък и нали скъса със супер звездата ви-Хари!

Пейч: По-спокойно де…

Джейк: Не мога да се успокоя! (развика се и излезе от къщата)

Пейч: Омръзна ми да се занимавам с проблемите им! (въздъхна)

Найл: Ти никога не си се занимавала с личният им живот. (погледна я объркано)

Пейч: Да, но ако бях всички щяха да са щастливи, като нас! (доближи се до него и го прегърна)

Найл: Колкото и да е опитва да скрие…Хари страда!

Пейч: Астрит също, но не мога да вкарам малко разум в инатата й глава.

Найл: Искрено се надявам двамата да са щастливи, дори и да не са заедно като двойка! (целуна Пейч по врата)

Пейч: Знам какво искаш! (дръпна го към себе си) Хайде по-бързо преди майка ми да се е върнала! (задърпа го към стаята си, където продължиха започнатото)

*В къщата на Пери*

Пери беше сама у дома, техните бяха заети и излязоха, казаха й, че може и да не се върнат тази вечер. Тя беше седнала на дивана в хола и слушаше музика. Почти забравила за Зейн колкото и трудно да й беше, така или иначе животът продължава. Тя се беше замислила, но нещо прекъсна мислите й и това беше силуетът, който премина пред прозореца, на нея й стана любопитно и реши да провери, в момента който се изправи някой почука на вратата, тя отвори и…

…видя Зейн, който стоеше пред нея и й се усмихваше чаровно.Пери: Какво искаш Зейн? (подпря се на ...

…видя Зейн, който стоеше пред нея и й се усмихваше чаровно.

Пери: Какво искаш Зейн? (подпря се на вратата с целта Зейн да не влезе в къщата)

Зейн: Искам да поговорим!

Пери: Не мисля, че има за какво да говорим. (опитваше се да не среща погледът му гледайки встрани)

Зейн: Моля те, изслушай ме!

Пери: Имаш две минути! (този път го погледна в очите)

Искаше й се да не усети тръпката сещайки погледът му, но не се получи, тя все още беше влюбена в него, но и беше наранена и обидена от постъпката му. Той дори не й каза причина, „Късаме” не е обяснение, а просто израз…тя имаше нужда от обяснение и затова реши да го изслуша.

Зейн: Тук отвън ли? (огледа се)

Пери: Има ли значение…пфф…влизай! (отдръпна се от вратата)

Зейн влезе в хола на огромната къща и седна на диванът очаквайки Пери, която все още не й се вярваше какво става. Дали Зейн се беше върнал заради нея или просто е имал време за губене, е тя щеше да разбере много скоро. Седна на масата срещу него и зачака най-вероятно досадното и отегчително извинение до сега.

Пери: Е? Времето ти тече! (клатеше нервно краката си)

Зейн: Дойдох тук заради теб…искам да ти се извиня! (погледна я с тъга в очите)

Пери: И сега какво да ти се хвърля в прегръдките? (погледна го глупаво, макар че й се искаше да го направи, но не беше правилно)

Зейн: Знам, наричай ме глупак, идиот и каквото поискаш…права си, незнам какво ми стана онзи ден, просто бях заслепен от славата, не трябваше да  ти говоря така, прости ми…обичам те Пери! (той се изправи и я хвана за ръка)

Пери: Така значи. (очите й бяха насълзени) Искаш да ди простя…(преглътна и погледна към часовникът на стената) …Я виж ти…времето ти изтече Малик (избута го навън и затвори вратата след себе си)

Чувстваше се ужасно и най-вероятно Зейн чувстваше същото, но тя мислеше, че трябва да му го върне и то тъпкано. Тя опря гърбът си на вратата и бавно се свлече надолу…В този момент някой почука отново, Пери се изправи.

Пери: Какво искаш? (провикна се)

Зейн: Забравих нещо. (блъскаше по вратата)

Пери внимателно отвори вратата, но в същият момент Зейн прокара ръцете си вътре и я издърпа навън, целуна я и се отдръпна назад. Тя го отблъсна и се развика.

Пери: Това за какво беше?!?

Зейн: Това беше част от извинението.

Пери: Защо го направи Зейн, защо скъса с мен? (очите и се насълзиха)

Зейн: Съжалявам, наистина…

Пери: Млъкни и влизай! (бутна го вътре) Това е първият и последният път, който ти давам втори шанс, внимавай как ще го използваш и ако го пропилееш ще трябва да забравиш за мен! (погледна го сериозно)

Зейн: Никога няма да направя грешката да те нараня отново! (усмихна се и я целуна)

Той бутна Пери на дивана, бавно съблече тениската си и започна бавно да обхожда тялото й с ръцете си и с целувки, тя също не му отстъпваше, от дълго време чакаше този момент и знаеше, че това е слабост от нейна страна, но не  можеше да устои на изкушението.

Зейн: Значи му прощаваш? (прошепна в ухото й)

Пери: Мхм! (целуна врата му)

Докато двамата се любеха на дивана, някой отвори външната врата и влезе вътре.

Майка й: Пейч мила, какво правиш? (гледаше потресено)

Пери: Забавлявам се мамо! (засмя се и избута Зейн встрани)

Зейн: Здравейте! (помаха гледайки засрамено)

Баща й: Ама вие, нали не бяхте… (гледаше объркано)

Пери: Не сега, ще ви обясня друг път, сега се качваме горе! (наблегна на последната сричка на качваме и задърпа Зейн нагоре към стаята си, където щяха да се насладят един на друг)

*При Найл и Пейч*

Слънцето надничаше нахално през завесите на стаята и осветяваше малки кътчета от стаята на Пейч, а именно леглото където тя беше прекарала вечерта си с Найл. Един лъч светлина се спусна по лицето й и това я накара да отвори очи. Тя се повдигна внимателно и видя Найл, който все още спеше, усмихна се,  легна на гърдите му и го прегърна, колко много й лисваха вечерите прекарани с него. Докато Пейч си мислеше Найл се размърда и отвори очи.

Найл: Добро утро принцесо! (промърмори сънено)

Пейч: Добро утро! (целуна го по нослето)

Найл: Знаеш, че утре си тръгваме, нали?

Пейч: Знам, но нека не започваме деня с това, моля! (прегърна го силно, не искаше да го пуска да замине отново)

Найл: Знаеш, че остават само две седмици, после ще бъдем заедно, отново! (галеше косата й)

Пейч: И това е много дълго за мен! (гласът й трепереше опитвайки се да спре плачът у нея, който нямаше намерение да си отиде)

Найл: Не плачи моля те! (целуна я нежно по челото) Днес имам една задача след това съм само твой! (прегърна я)

Пейч: Какво толкова трябва да правиш? (повдигна се и го погледна в очите)

Найл: Трябва да предам нещо на Астрит…от Хари.

Пейч: Според мен щеше да е по-добре той да дойде и да й го даде…каквото и да е.

Найл: Знам и аз така мисля, но той каза, че все още не е събрал смелост да се изправи очи в очи с нея…надявам се и Астрит да съдейства.

Пейч: Единственото, което искам сега е тя да е щастлива…Ами Пери и Зейн, нали каза, че и той е тук.

Найл: Мхм, надявам се да й се е извинил, а може и да са се сдобрили! (изправи се от леглото и започна да се облича)

Пейч: Идвам с теб! После ще се обадим на Зейн, за да разберем какво е станало. (зарови в шкафа си, за да си извади дрехи)

Найл: И така може да дойдеш. (обви полуголото й тяло с ръце)

Пейч: Хах, не мисля! (избута го, за да се облече)

*При Астрит*

Събудих се рано и излязох в градината, нашите както всяка съботна сутрин щяха да спят до обяд. Седнах на хамака и се загледах в небето, което беше сравнително ясно за този период от годината, дочух някакъв смях и реших да проверя дали някой се е събудил, за да ми направи закуска, защото бях много гладна и още по-мързелива. Докато отида в кухнята някой почука на вратата. Отворих, а пред мен стояха влюбените гълъбчета на бандата, Пейч и Найл.

Аз: Какво ви води тук толкова рано? (протегнах се сънено)

Найл: Ами трябва да поговорим с теб. (гледаше ме странно, може би защото все още бях по пижама…все тая)

Аз: Звучи сериозно…(засмях се)…влизайте!

Найл седна на дивана, а Пейч в него и го прегърна…ех как ми се иска и любовта ми с Хари да беше такава.

Пейч: Ние няма да останем за дълго, защото имаме много работа за вършене, а мечо си отива утре! (направи тъжа муцунка)

Найл: Каква работа? (учуди се)

Пейч: Ще видиш. (целуна го)

Аз: Ааа, да се целувате ли дойдохте? (издърпах Пейч в единият край на дивана и седнах по между им)

Найл: Добре…та малко преди да дойдем тук, говорих с Хари…

Аз: Това няма да свърши добре. (поклатих отрицателно глава)

Найл: Изслушай ме! Той съжалява…някакво момиче му беше завъртяло главата и той си беше решил, че може и без теб, но сгреши…

Аз: Значи те изпрати тук като вестоносец?!?

Найл: Не точно…искаше да ти дам това! (извади един пощенски плик и ми го подаде)

Аз: Какво е това? (взех го)

Найл: Дай му шанс, прочети писмото и после го съди…това беше от мен…сега трябва да отделя малко внимание на Пейч! (изправи се)

Аз: Добре! (кимнах, а Найл и Пейч излязоха навън)

Какво беше това? Какво целеше Хари? Какво искаше от мен? Играеше ли си или наистина все още ме обича? Всички тези въпроси нахлуха в главата ми и ме побъркваха…единственият начин да им отговоря беше да отворя писмото от Хари, а никак не ми се искаше да го правя….

Качих се в стаята си и седнах на леглото, огледах се наоколо, в един от тъмните ъгли на стаята ми беше огромното плюшено слонче с надпис на коремчето, което Хари ми подари за Коледа. Гледах го и четях надписът отново и отново. Защо трябваше да свършва така? Защо проклетите сълзи продължаваха да напират в очите ми когато се сетех за него? Реших, че е време да отговоря на всички въпроси. Взех пощенският плик и го отворих, вътре имаше листче и снимка. Взех снимката и се загледах в нея, това беше една от снимките в албумът, който му подарих, значи все още го пазеше…спомням си тази снимка, ние я поставихме в албумът заедно. На снимката бяхме АЗ и ХАРИ прегърнати, бяхме в един магазин, а аз бях нахлупила една огромна, зелена капела на главата си, изглеждах като огромен абажур. Това беше последната ни снимка заедно, преди да замине за X-Factor. На гърбът на снимката имаше надпис: „Единственото, което желая сега е, да имаме такива прекрасни моменти отново!” Да не би той да ми се извинява по този начин? Повярвай ми Хари аз също мечтая за това, но не искам да бъда наранена отново…Извадих писмото и се зачетох: „Здравей Астрит, искам да знаеш, че ужасно много съжалявам за случилото се. Залъгах се, и то много, помислих си, че мега да живея без теб и сгреших. Възгордях се от това, че хиляди момичета искат да бъдат с мен, реших, че мога да имам всяка, и така беше, но не всяко момиче успява да върне усмивката на лицето ми когато ми е зле и не всяко момиче може да предизвика онова чувство у мен, когато ме целуне или просто ме погледне! Знам, че ще си помислиш, че съм глупак и че използвам някой друг да свърши черната работа вместо мен, но повярвай ми, не мисля, че ще успея да те погледна отново в очите, страх ме е, признавам си! Страх ме е от това, че няма да отвърнеш на чувствата ми и от това, че може би вече си ме преодоляла и не искаш да ме виждаш отново. Ако мислиш всичко това, права си, но МОЛЯ ТЕ, дай ми втори шанс! Прости ми! Обичам те!  Хари…” Когато погледнах в края на писмото имаше нещо…да писмото беше мокро и част от мастилото по-горе беше размазано, ето защо…Не мога да повярвам. Той да не би да беше плакал…за мен? Или просто е писал писмото след като си е взел душ?...Сълзите започнах да се стичат по лицето ми, не мога да повярвам, това истина ли беше или Хари се подиграваше с мен? ОБИЧАМ ГО! За Бога влюбена съм, все още! Искам да усетя аромата му отново, искам да го целуна, да го прегърна, да усетя топлината му, но ме беше страх. Беше ме страх, че може да го загубя отново, а ако това се случеше не мисля, че ще мога да го преодолея…Главата ме заболя от толкова много мисли, реших да се разходя малко, за да се разсея…имах нужда от това…подпрях снимката на нощната лампа, която беше на шкафчето ми, а писмото мушнах под възглавница, защото Нейтън обича да рови в чекмеджетата ми и да взима разни неща от там, а това писмо ми беше много ценно. Облякох се и излязох навън.

*При Пери и Зейн*

Пери се беше събудила преди час, но й беше приятно в прегръдките на Зейн, та те си бяха прекарали вечерта повече от прекрасно…Тя тъкмо започна отново да се унася, когато се чу дразнещ звук  от телефонът на Зейн. Пери се протегна в опитите си да го достигне и изключи, за да не събуди Зейн, но той подскочи уплашено, взе телефона и отговори на обаждането.

Зейн: Даа? (все още не знаеше какво става)

Глас: Още ли спите?

Зейн: Какво искаш Найл?

Найл: Как мина с Пери? (ами разбира се, Зейн напълно беше забравил какво се бе случило снощи, но с право беше като в сън, той се обърна към Пери и се усмихна)

Зейн: Добре! (засмя се)

Найл: Супер! Аз и Пейч ви чакаме в кафене „някое си”! До десет минути да сте тук!

Зейн: Ама е толкова рано…(мрънкаше)

Найл: Да не искаш да проспиш целият ден…утре сутрин тръгваме умнико…нямаш много време!

Зейн: Ок, не се нервирай идваме, но какво стана с Ей?

Найл: Дадох й писмото…сега остава да чакаме!

Глас: Прозвуча като бомба със закъснител…не заемам страна, но и Хари има вина! (мърмореше недоволно Пейч)

Зейн: Хах, чао за сега…до половин час сме там!

Найл: ДЕСЕТ МИНУТИ! (извика и затвори телефона)

Пери: Какво има мили?

Зейн: Искаш ли да излезем с Найл и Пейч?...Аз не ти казах, но съм тук за малко! (затвори очи очаквайки недоволните писъци на Пери)

Пери: Знам! (повдигна брадичката му и го целуна)

Зейн: Как така? (гледаше объркано)

Пери: Ами логично е…нали все пак все още сте участници в X-Factor

Зейн: (замисли се) Права си! (усмихна се и стана от леглото)

Пери: На къде? (погледна го въпросително)

Зейн: Найл настоява да сме при тях до десет минути…нямаме време!

Пери: Найл може да почака! (изправи се и прегърна Зейн) Имаме десет минути! (усмихна се доволно и издърпа Зейн на леглото)

*При Пейч и Найл*

Найл: Казах десет минути, не половин час, тези са толкава мързеливи! (мърмореше и тропаше нервно с крак)

Пейч: Спокойно мечо! Не се нервирай толкова…остави ги малко сами…като казах сами (обърна се към него и го целуна нежно)

В този момент Зейн и Пери влязоха в кафенето, нямаше смисъл да се оглеждат, Найл и Пейч бяха единствената двойка, която се натискаше наоколо.

Зейн: Нямате ли срама? (засмя се)

Найл: Не се срамувам от МОЕТО момиче! (възрази)

Пери: Така е…а ти…страх те е да ме целунеш пред нашите! (погледна към Зейн)

Зейн: Не е вярно!

Пери: Ами снощи, ако имаше начин да се сринеш с пода, щеше да го направиш! (всички започнаха да се смеят с изключение на Зейн, който гледаше сърдито)

Зейн: Ние не се целувахме, а направо…(започна да прави странни знаци с руце)…и аз бях почти гол! (възмути се)

Пери: Да не би да се срамуваш…имаш готина тяло. (целуна го)

Пейч: Е, момчета кажете нещо ново…как са останалите…освен Хари, за него знаем. (погледна тъжно)

Зейн: Ам, всички са добре, а Луи и Лиам вече са обвързани…и общо взето това е!

Пейч: Няма начин Луи и Лиам имат гаджета…искам да се запозная с тях…определено!

Пери: Да и аз!

Зейн: Точно за това щях да…

Найл: Вижте…това не е ли Астрит! (посочи момичето, което минаваше покрай кафенето)

Зейн: Тя е! Извикайте я!

Пейч: Астрит! (блъскаше по стъклото)

*При Астрит*

Както си вървях по пътя се чу досадно блъскане по един от прозорците на едно кафене…дори май някой викаше името ми…Когато се обърнах видях моята прекрасна приятелка Пейч блъскаща настоятелно по стъклото.

Аз: Какво искаш? (провикнах се, а тя ми направи знак да вляза)

Влязох вътре, а там бяха както винаги целуващите се Пейч и Найл, и Зейн и Пери, който май вече се бяха сдобрили, защото тя стоеше в скута му и го гушкаше.

Аз: Здравейте! (усмихнах се и седнах при тях)

Зейн: Искаме да ви кажем нещо и на трите! (застана сериозно)

Найл: Какво да им кажем? (гледаше объркано)

Зейн: Найл, не дойдохме само заради това да се натискаш с Пейч.Пейч: Ами за какво?Найл: Ооо! Да… ...

Зейн: Найл, не дойдохме само заради това да се натискаш с Пейч.

Пейч: Ами за какво?

Найл: Ооо! Да… (засмя се)

Зейн: След две седмици е финала на X-Factor и ние бихме искали да присъствате! (погледна към нас и се усмихна)

Пейч: Разбира се, че ще дойдем!

Пери: Благодаря, че отговори от наше име,…(погледна Пейч)…но така или иначе щях да кажа ДА! (усмихна се и прегърна Зейн)

Найл: Астрит? (погледна ме)

Аз: Ще се постарая, но знаете, че ви подкрепям, нали?

Пейч: Супер, но аз мисля да ви открадна Найл и да тръгваме,…защото имаме малко време! (направи тъжна физиономия)

Аз: Ок, аз също ще тръгвам обадете ми се утре, за да се сбогуваме…(излязох от кафенето и се запътих към вкъщи, защото бях изморена и ми се спеше, макар че беше обяд)

Когато се прибрах у дома, майка ми беше оставила бележка, че ще се върнат късно вечерта, затова прекарах целият ден в гледане на телевизия и слушане на музика, пък и нали щях да пропусна даскало утре, заради пътешествениците (Найл и Зейн). Пери и Пейч може би щяха да отидат по-късно, но аз бях решена, че ще удължа почивните си дни с един повече…легнах си и заспах към десет вечерта…Отворих очи мързеливо и се осъзнах, че днес Зейн и Найл се връщат в Лондон, погледнах телефонът си, имах едно съобщение от Пери, гласеше: „Момчетата тръгват след половин час, чакаме те пред къщата на Зейн.”…беше изпратено преди двадесет минути…значи имах само десет минути, за да се оправя…скочих от леглото и набързо навлякох слитчер и дънки и излязох навън…запътих се към къщата на Зейн, която беше доста далеч…когато пристигнах момчетата бяха навън и се готвеха да влизат в колата, която щеше да го откара обратно в Лондон, но имаха една малка пречка…Пейч. Тя беше прегърнала Найл и плачеше, ОТНОВО…от очите й се сипеше океани от сълзи, който буквално къпеха Найл. Никога не съм я виждала да плаче така и то за момче.

Аз: Пейч те няма да отиват на война! Идвай тук! (задърпах я)

Пейч: Но Найл ще ми липсва! (продължаваше да подсмърча)

Найл: Още малко мила, още малко. (целуна я, а аз успях да я откопча от прегръдките му)

Пери: Чао Зейн, ще ми липсваш. (прегърна Зейн и той влезе в колата последван от Найл, който гледаше тъжно към Пейч)

Аз: Чао момчета! (помахах гледайки как колата се отдалечава) Е, аз ще се прибирам, за да довърша предобедният си сън :Д. (засмях се, но изглеждах доста глупаво, защото Пери и Пейч бяха доста тъжни…трябваше да направя нещо) Кой иска на кино? (провикнах се)

Пери: Ок…хайде Пейч! (задърпа Пейч, който стоеше на едно място и гледаше замислено в една точка) Какво мислиш толкова?

Пейч: Аа…нищо. (усмихна се, но аз знаех, че има нещо)

Пери: Е какво ще гледаме? (вече бяхме в киното и умувахме)

Аз: Нека да е романтичен.

Пейч: Не мислиш ли че ревах достатъчно днес…ще гледаме комедия!

Пери: Дадено!

Взехме си билети и се настанихме по местата си…странното беше, че през цялото време Пейч стоеше и мислеше нещо…Какво толкова имаше? Да не би да крие нещо от мен…Обикновено на такива филми се превиваше от смях и понякога се налагаше да я изкарам от залата, за да се успокои, но сега гледаше екрана и не виждаше…мислеше за нещо.

Аз: За какво толкова мислиш? (побутнах я)

Пейч: Аз ли?...За нищо!

Аз: Не можеш да излъжеш мен момиченце! (размахах пръст)

Пейч: Просто ми е мъчно за Найл. (погледна встрани)

Аз: Тогава защо се усмихваш?

Пейч: Защото го обичам…Мислиш ли, че ще спечелят X-Factor?

Аз: Имат доста фенове, които ги подкрепят.

Пейч: Да, но ако спечелят трябва да останат в Лондон, нали?

Аз: Предполагам?

Пейч: Добре.

Аз: Добре? Ще се виждаш по-рядко с Найл. (погледнах я объркано)

Пейч: …Ще се налага да го деля с много хора…(какво? Какво й ставаше…до сега да бяха текнали реките от сълзи, но не)

И така двете седмици минаха и сега сме на гарата чакащи автобусът си за Лондон…момичетата много трудно ме накараха да отида с тях и аз след дълги опити за бягство най-накрая се съгласих…дължах го на момчетата, пък и нали последният им концерт е днес, значи ще се наложи да прекарам само една нощ в една къща с Хари…все още не бях сигурна, че искам да говоря с него, но имах ли избор…не! Докато аз и Пери стояхме на едно от пейките, Пейч обикаляше нервно в кръг и повтаряше: „Време е вече, време е вече ще закъснеем!”

Пери: По-спокойно…има седем часа до концерта… (опитваше се да я успокои)

Пейч: Да но има четири часа път до там! (тропаше нервно с крак)

Аз: Момичета да се качваме. (посочих им идващият автобус)

Качихме се вътре и потеглихме, не знам защо но през цялото време спах…когато пристигнахме, трябваше да отидем до къщата където момчетата бяха отседнали и да си оставим багажа там, а след това да отидем при тях…когато влязохме в къщата първото нещо, което Пейч направи беше да изтича в стаите горе и да се метне на леглото на Найл.

Аз: Какво правиш? (гледах я объркано)

Пейч: Липсваше ми аромата му! (заби глава във възглавницата му)

Пери: Бързоооо! Имаме половин час до започването на шоуто! (викаше)

*След четири часа*

Така да ви обясня на кратко…момчетата не спечелиха, но им се отвори добра възможност и те приеха, сега официално са група…За жалост ще останат в Лондон и много ще ми липсват, но това е по-добре за тях. Сега се намирам в центъра на партито, което момчетата организираха, не познавам почти никого, всички са пияни, но за сметка на това весели…А за Хари, с него дори не съм се засичала, видях го след концерта и единствено го поздравих, а той просто се усмихна…Колко ми липсваше усмивката му…Огледах се наоколо и видях Пейч и Найл, които се бяха запътили към мен с огромни усмивки на лицата си, но за тях това беше напълно нормално. Държаха се за ръце, а очите им блестяха, личеше си, че бяха пили…доста…Боже само да не са решили да се женят или пък да имат бебе…рано ми е да ставам леля…както и да е, те идват и ще разбера какво става.

Аз: Здравейте хора! (усмихнах се)

Пейч: Няма да повярваш! (пляскаше с ръце…изглеждаше сякаш нещо голямо се е случило, но Пейч винаги преувеличаваше нещата и аз очаквах всичко)

Найл: Ела с нас! (задърпа ме към кухнята)

Аз: Какво има? (влязохме вътре, а там бяха Пери, Зейн, Лиам, Луи, Хари и още две момичета, които не познавах)

Лиам: Здравей, Ей…това се Елинор и Даниел. Ел, Дани това е Астрит!

Аз: Приятно ми е! (усмихнах се)

Ел и Дани: На нас също! (бяха много красиви и изглеждаха земно, не както аз си ги представях, надути кукли)

Аз: Е момчета, радвам се за вас! (прегърна всеки един от тях, когато стигнах до Хари той ме стисна толкова силно, че почти ме смачка) Е, за какво ме издърпахте тук, ще ми казвате нещо или не? (погледнах към Найл)

Хари: Ам всъщност да! (погледна ме плахо)

Пейч: О Хари по-бързо!...Така…дълго време мислих да се преместим в Лондон…но сега момчетата ми ...

Пейч: О Хари по-бързо!...Така…дълго време мислих да се преместим в Лондон…но сега момчетата ми представиха по-добра оферта…Да живеем с тях в новата им къща! (започна вика)

Аз: Да се преместИМ? Ние? (това ли беше новината…искат да живея с тях?)

Зейн: Да, Пери, Пейч и ти! (погледна ме въодушевено)

Аз: Пери и Пейч си имат причина…ами аз? (погледнах Хари, който се беше втренчил в мен)

Луи: Ти си нашата най-добра приятелка! (дойде и ме прегърна)

Аз: Не мисля, че искам да сменям училището си и града…незнам… (опитвах се да не срещам странният поглед на Хари, който шареше по цялото ми тяло)

Пери: О хайде де…няма да е същото без теб! Моля те! (дойде до мен)

Аз: Ами училището?

Лиам: Тук също има такива, а и при това по-добри. (усмихна се)

Аз: Ще помисля. (опитах се да сменя темата, не ми се говореше за това)

Луи: Искаме отговор до пет дни…(размаха пръст)

Хари: Но това е много дълго… (всички го погледнаха странно, а той сведе поглед)

Луи: Ооок…какво ще кажете да се измъкнем от партито и да отидем на дискотека…там е по-забавно? (гледаше дяволито)

Елинор: Супер! Да тръгваме…

Аз: Вие отивайте…аз съм уморена ще се прибирам…имам предвид във вашата къща.

Хари: Аз идвам с теб!! (всички го погледнаха, отново, а той им отвърна с поглед от рода на „Какво лошо съм направил?”)

Лиам: Аз също се прибирам…Дани искаш ли да дойдеш с мен?

Дани: Мхм (кимна с глава)

Всички се изнизахме незабелязано от досадното парти…Аз, Хари, Лиам и Дани се запътихме към къщата, а другите щяха да ходят на някаква дискотека…Когато влязохме в къщата Даниел и Лиам изчезнаха някъде и останахме само аз и Хари…и ето, че неловката тишина настъпи отново. Той продължаваше да ме гледа по онзи начин…сякаш ме прегръщаше с поглед, защото нямаше друга възможност…но не след дълго започна да се доближава малко по малко. Трябваше да направя нещо, защото знаех какво следва, а никак не бях готова за това. Реших да действам внимателно и да не изглежда така сякаш го отблъсквам, надавам се да се получи.

Аз: Много се радвам за вас Хари! (пристъпих крачка напред и го прегърнах)

Хари: Благодаря! (усмихна се, но в погледът му си личеше, че искаше да направи нещо друго, но все още нямаше смелостта за това)

Аз: Е, аз съм много уморена…ще ми покажеш ли къде е стаята където ще приспа тази вечер, защото виждам, че сте направили промени от предишният път.  (отдалечих се от него)

Ако бях останала няколко секунди повече в близост до тялото му, не можех да отговарям за реакциите си…почти всяка част от тялото ми крещеше да се нахвърля в обятията му, но аз останах вярна на разумът си, който ми казваше „Не му е сега времето!”, а сърцето крещеше „Целуни го!” Надявам се направих правилният избор…мисля?!?

Хари: Да, направихме малки промени…Ела ще ти покажа. (качихме се на вторият етаж и влязохме в една стая) Предполагам Пейч и Пери ще спят при гаджетата си…а ти…може да останеш тук…Лека вечер! (побърза да излезе от стаята)

Май наистина му липсвах? Той също ми липсваше много при това, но мисля, че понякога се предоверявам и си мисля, че всички са добронамерени и ще са добри с мен, но повечето пъти съм грешила…Огледах се наоколо и забрави, че оставих чантата си в стаята на Найл където бяхме поселено…жалко, че стаята на Найл беше и стая на Хари…Излязох и се запътих към стаята, почуках на вратата и зачаках отговор.

…: ДА? (чу се несигурен глас)

Отворих внимателно вратата и видях Хари, който се преобличаше, е не беше гол, но пък беше свалил ризата си, а на мен и това ми стигаше…Какво искаше това момче да ме побърка ли? Опитах се да отклоня поглед от полуголото му тяло, но беше прекалено трудно, сякаш се смразих, дори не успявах да премигна…след няколко секунди осъзнах колко тъпо изглеждам, измъкнах се от странният транс, в който бях попаднала и проговорих.

Аз: Амм…аз…(Хари ме гледаше доволно, знаеше, че чантата ми е в неговата стая, но не ми я донесе…искал е сама да си я взема)…аз дойдох да си взема чантата…оставих я тук!

Хари: Добре! (усмихна се)

Аз: Съжалявам, че те безпокоя…Лека вечер! (помахах му)

Хари: И на теб!

Влязох в стаята си и легнах…разбира се заспах с глупава усмивка на лицето си, просто нямах избор, колкото и да се борех той не излизаше от ума ми…След около три часа, по коридора се чуха весели смехове и викове…явно нашите купонджии се бяха завърнали…Когато се събудих сутринта отново чух онези смехове, явно всички бяха будни…облякох се и слязох долу.

Аз: Добро утро хора! (помахах)

Пейч: Ето го и спящото чудовище! (започна да се кикоти и почти всички се присъединиха…освен Хари, той си играеше със закуската си и дори не вдигна поглед)

Аз: Ха-ха! (направих иронична физиономия и седнах да закуся при тях)

Пери: Е…днес си тръгваме…

Пейч: Но ще се върнем скоро!

Лиам: Не се и съмняваме. (засмя се)

Найл: Събери си багажа възможно най-скоро…много ще ми липсваш! (целуна я)

Луи: Слава Богу, че в новата къща всеки ще си има стая…защото не мога да издържа лиготиите на тези двамата!

Аз: Хах говори ми!...Вие кога се местите? (погледнах Хари в опитите си да ми обърне внимание, но не)

Зейн: Утре!

Дойде време да тръгваме…разбира се не пропуснахме обичайните церемонии, именно сълзите на Пейч, но този път бяха само няколко, защото с Найл щяха да се видят съвсем скоро…Имам чувството, че колкото повече време прекарваха тези двамата, толкова повече привързани един към друг ставаха…След като пристигнахме аз се прибрах у дома и реших да потърся мама за съвет…Винаги съм искала да се преместя и да живея някъде другаде, но при момчетата…малко…не съм сигурна. Майка ми тъкмо беше приспала Нейт и седеше в хола гледайки телевизия, отидох и седнах до нея.

Аз: Мамо…Искам да поговорим.

Майка ми: Слушам те мила. (погледна ме)

Аз: Нали знаеш, че момчетата вече са супер звезди? (засмях се)

Майка ми: Да…много се радвам за тях!

Аз: Амм…Пери и Пейч ще живеят с тях в Лондон…и искат да отида с тях.

Майка ми: Ти винаги си мечтала за нещо такова…Е, ще ми липсваш, но все пак не мога да те запазя за винаги. (прегърна ме)

Аз: Знам мамо, но Хари ще е там…

Майка ми: (въздъхна)Обичаш ли го?

Аз: …

Майка ми: Можете да бъдете просто приятели.

Аз: Не мисля, че мога…

Майка ми: Значи още го обичаш?

Аз: Така е…(прошепнах)

Майка ми: Милата ми! (прегърна ме)

Аз: …Той се опита да ми се измини, чрез писмо, но когато го видях сега…сякаш нищо не е ставало…Обичам го… (опитах се да спра напиращите сълзи, но беше напразно)

Майка ми: Послушай сърцето си мила…просто избери…Оставаш тук или отиваш при момчетата…Каквото и да избереш знаеш, че ще бъда с теб!

Аз: Ще отида…мисля, че с Хари трябва да си останем приятели.

Майка ми: Надявам се да се получи и нещо повече…

Аз: Мамо! (погледнах я строго)

Майка ми: Знам, че и ти го искаш мила. (погледна ме)

Аз: Прекалено добре ме познаваш. (сведох глава и се качих в стаята си)

Легнах на леглото, беше почти осем вечерта…лол колко бързо минава времето. Реших да се обадя на момчетата, за да им кажа, че отивам…може би после щях да съжалявам и щях да объркам всичко, но си заслужаваше…Знаех си, че тази проклета връзка между мен и Хари щеше да развали приятелството ни и ето…страх ме е да го погледна в очите…познавахме се от толкова много време и от едно увлечение, е за мен не беше такова, но просто провалихме всичко. Незнам как се чувства Хари, но на мен ми е много гадно…бих преживяла това да не сме заедно като двойка, трудно, но мога да се справя, но не бих преживяла това да не сме приятели, та той ми е като брат…винаги сме се разбирали. Дори и в най-трудните моменти той е бил до мен…освен в този, когато наистина се нуждая от него…няма смисъл да си казвам всички тези неща и да не правя нищо. Ще действам! Взех телефонът си и набрах Лиам, не бях разговаряла с него от дълго време.

*Разговор по телефона*

Лиам: Здравей Ей!

Аз: Хей Лиам…Как си?

Лиам: Амм…Добре, ти…какво реши?

Аз: Няма смисъл да умувам толкова дълго…ще дойда!

Лиам: Да! Знаех си…сега съм с другите и ще им кажа тъкмо се нанесохме в новата къща, трябва да са тук наоколо…Момчета Астрит ще живее с нас! (изведнъж чух виковете на момчетата и някой май взе телефонът от Лиам)

Луи: Няма да те разочароваме Ей!

Аз: Хах, надявам се!

Луи: Кога идваш?

Аз: Ам с Пейч и Пери…те тръгват след два дни.

Луи: Супер!…Ако на беше дошла щеше да ни липсваш…много.

Аз: Не знаех, че ме обичате толкова! (засмях се)

Луи: Ти много неща не знаеш…

Аз: Например?

Луи: Няма значение…трябва да затварям, ще се видим скоро…

Аз: Чао! (затворих телефона)

Е утре трябваше да отида на пазар…трябваше да си купя нови дрехи…не съм ходила на шопинг от месеци…но сега трябва да си потърся училище в Лондон…Взех лаптопа и реших да потърся в интернет…намерих няколко, за които щях да кандидатствам…Когато погледнах часовникът часът беше един през нощта, е поне бях свършила някаква работа…Легнах си и след няколко минути съм заспала…Когато се събудих осъзнах, че съм се успала, но пък нали вече нямаше да ходя на училище тук…облякох се и реших да отида да навестя една стара, моя приятелка Пейч :Д Излязох навън и се запътих към къщата й…беше толкова тихо наоколо, вероятно, защото всички бяха на училище или работа…Почуках на вратата. Ема(майката на Пейч) ми отвори.

Аз: Здравей Ема! Пейч тук ли е?

Ема: Да, но още спи.

Аз: Ха не се притеснявай…няма да е за дълго. (запътих се към стаята й)

Ема: Почакай…(обърнах се)…И ти ли заминаваш с тях за Лондон?

Аз: Ам…да…защо?

Ема: Обещай ми, че ще пазиш котенцето ми, моля те…наистина разчитам на теб! (хвана ме за ръка)

Аз: Разбира се…пък и Найл ще е там…той ще се грижи за нея! (усмихнах се)

Ема: Но той е момче и на я разбира по начинът, който ти разбираш нея.

Аз: Ще я пазя…обещавам!

Ема: Благодаря ти! (прегърна ме)

Аз: За нищо, знам, че и тя би направила същото за мен.

Ема: Сега тичай…постарай се събуждането й да е незабравимо! (засмя се)

Аз: Ще се опитам. (затичах се по стълбите)

Влязох в стаята й внимателно и я видях как невинно си спинака…колко беше сладка…жалко че трябва да я събудя…хмм…как  мога да направя събуждането по-стресиращо…да използвам Найл или нещо друго…Затичах се към леглото й, скочих върху нея и започнах да викам!

Аз: ПОЖАР, ТОРНАДО, ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ, ЦУНАМИ, НАШСТРВИЕ НА ИЗВЪНЗЕМНИ….СТАВАЙЙЙЙ!!! (започнах да я удрям с една от възглавниците, които успях да намеря наоколо)

Пейч: Още пет минути…(мрънкаше)

Аз: Предишните пет пъти се мушкаше отдолу под леглото и започваше да викаш, а сега?...Какво си правила цяла вечер?

Пейч: Говорих с мечо! (усмихна се и разтърка очи)

Аз: Така значи…защо ли се чудя? (завъртях очи и отидох до прозореца)

Пейч: Ами ти…какво правиш тук толкова рано? (изправи се в седнало положение)

Аз: Не е рано, дванадесет часа е и…дойдох да ти кажа нещо важно…

Пейч: Какво? (прекъсна ме въодушевено)

Аз: Реших да дойда с вас в Лондон.

Пейч: Така ли? (скочи от леглото)

Аз: Мхм! (Пейч се хвърли върху мен и ме прегърна) Иии… си търся партньор за шопинг.

Пейч: До две минути съм готова! (влезе в банята)

Е, не бяха две е двадесет, но пък това си беше самовлюбената Пейч, докато я чаках написах съобщение на Пери, за да дойде с нас и тя прие, каза, че ще ни чака в мола…Най-накрая Пейч беше готова…излязохме навън и се запътихме към уреченото място, за да се срещнем с Пери…признавам си никога не съм пазарувала толкова, дори незнам дали ще успея да нося всичко това…Бяхме много изморени и решихме да седнем в едно кафене, за да си починем, но за жалостта там видях някой, с който не ми се говореше…Джейкъп…той беше с някакво друго момиче…дори не я бях виждала, явно че беше скъсал с Шарлат…както и да е когато той ни видя, заряза госпожицата до себе си и дойде при нас.

Аз: Какво искаш Джейкъп?

Джейк: Поне едно здравей ли няма да кажеш…дойдох да видя сестра си! (усмихна с мазно)

Пейч: Е, видя ме...сега изчезвай, не обичам когато се дразниш с приятелките ми…

Джейк: Аз нищо не съм казал, но искам да кажа, че онази вечер няма да я забравя! Няма да забравя и какво ми каза! (намигна ми и излезе навън последван от момичето, с което беше)

Пери: Каква вечер…какво си правила, какво си му казала Астрит? (побутна ме)

Пейч: Да…и аз искам да знам? (скръсти ръце)

Аз: Бях пияна и той също…бях ядосана на Хари и реших да се възползвам от Джейк искаше ми се да не съм го правила, но се случи…случи се и не мога да върна времето назад! А дори не помя какво съм му казала? (развиках се)

Пери: Хей по-спокойно! (прегърна ме)

Пейч: Хайде да се прибираме!

Прибирах се вкъщи и започнах да си приготвям багажа, щяхме да тръгваме рано сутринта и исках да съм готова…Не мога да повярвам, че Джейкъп помни всичко…Бясна съм…винаги съжалявам когато се напия и то с право…Събрах всичко в един голям куфар и бях готова...Така сега съм в автобуса и пътувам за Лондон…отново, Пери заспа преди минута, а Пейч повтаря колко развълнувана е за срещата си с Найл…След половин час бяхме на гарата където се очакваше да ни чакат момчетата. Докато събудя Пери, Пейч беше навън и тичаше към голямата черна кола, около която се бяха наредили момчетата и ни чакаха…Ние отидохме и прегърнахме всеки от тях, е беше ни трудно да отлепим Пейч от Найл и той щеше да получи прегръдката си по-късно, но докато прегръщах Хари той ми прошепна нещо… 

„Ще те чакам в стаята си тази вечер 23:30…” Аз само кимнах…Какво искаше? Може би да поговорим…е щях да разбера…Качихме се в колата и потеглихме. Не пътувахме дълго, а през цялото време Зейн и Пери, и Найл и Пейч си дърдореха нещо, аз просто стоях и гледах през прозореца. Спряхме пред една огромна къща на два етажа. Излязохме от колата, а ние с Пери и Пейч само се споглеждахме учудено…тази къща беше два, не…три пъти по-огромна от миналата, в която бяха отседнали момчетата.

Пери: Момчета това място е огромно!

Луи: Така си е. (засмя се)

Лиам: Сега всеки от нас си има собствена стая. (всички се запътихме към входа)

Зейн: Е добре дошли в новата ни къща! (отвори вратата и пред нас се откри прекрасна гледка…къщата беше огромна, но пък за сметка на това вече беше разхвърлено)

Пейч: Искате да кажете, че ще живеем тук?!? (стоеше на вратата и не можеше да повярва)

Найл: Разбира се. (побутна я навътре)

Пейч: Аааа! Обичам ви момчета! (започна да подкача наоколо и всички я гледаха странно, макар че за нея нещо такова беше обичайно)

Найл: Добре, по-спокойно…хайде ще ви покажа стаята ви. (хвана я за ръка и я задърпа нагоре, а аз и Пери ги последвахме)

Качихме се на вторият етаж където имаше шест стаи. Признавам къщата беше огромна. Докато вървяхме към края на коридора, Найл ни казваше коя стая на кой е. И разпределението беше такова: Стаята на Лиам, Найл и нашата бяха от ляво на коридора, срещу тази на Лиам беше тази на Луи, срещу стаята на Найл беше тази на Зейн, а срещу нашата беше тази на Хари…Найл ни показа нашата стая, беше огромна…по средата на стаята имаше три доста големи легла, а по стените имаше всевъзможни картини и снимки, дори наши с момчетата, обзавеждането беше прекрасно, наистина беше много красиво.

Аз: Наистина сте се постарали много благодаря! (прегърнах Найл)

Пери: Така е. (усмихна се)

Найл: Предполага, че Пейч ще спи при мен, а Пери най-вероятно при Зейн, затова, че Астрит ще се възползва от стаята.

Пейч: Разбира се, че ще спя при теб! (целуна го)

Найл: Тогава ела да ти покажа стаята си… (издърпа я навън, след секунда тя се промъкна отново, за да си вземе куфарите)

Аз: Е, останахме само две. (започнах да вадя дрехите си от чантата, а Пери ми гледаше някак умилително) Какво?...Охх, изчезвай! (докато кажа тези думи тя си взе нещата и излезе навън викайки: „Зейн ела за малко!”)

Аз останах сама…пуснах си музика и започнах да подреждам дрехите си в един от огромните килери, когато бях готова седнах на едно от леглата и се загледах през прозореца, е вече бях самостоятелна…трябваше  да си търся работа и училище сама…надявам се да се справя. Извадих лаптопа си и го сложих на масата, влязох в интернет и започнах да ровя в различни сайтове за работа…гадното беше, че не си намирах нищо подходящо…докато ровичках в интернет и се ядосвах, някой почука на вратата ми.

Аз: Влез?

Хари: Ъмм…чакаме те…ще вечеряме.

Аз: Идвам…ъъъ…Хари? (той беше излязъл от стаята)

Слязох долу и седнах на един от столовете около маста, където бяха всички и вече бяха започнали с вечерята.

Лиам: Е? Хареса ли ти стаята? (усмихна се)

Аз: Прекрасна е! Благодаря ви момчета…задължени сме ви!

Найл: За вас всичко…

Луи: Разбрах, че Пери и Пейч няма да спят при теб…(погледна към Хари, който се хранеше безмълвно)

Аз: Мисля, че където са сега ще им е много по-добре! (засмях се)

Зейн: Успяхте ли да си намерите училища?

Пери и Пейч: Да! (засмяха се)

Пери: Ние с Пейч сме в едно училище! Започваме след три дни.

Лиам: Ами ти Ей?

Аз: Ам…кандидатствах за две училища…надявам се да ме приемат…все пак остават два месеца до края на годината и аз искам да я завърша.

Луи: Не се притеснявай…ще те приемат.

Найл: Какво ще кажете утре да отпразнуваме идването на момичетата…ще отидем на дискотека?

Всички: Супер!

Хари: Аз ще си лягам! (стана и се запъти към стаята си)

Всички: Лека вечер! (когато погледнах телефона си часът беше 23:26…ето защо Хари се качва горе толкова рано)

Аз: Стана късно…аз също си лягам.

Найл: Толкова рано ли? (погледна ме объркано)

Аз: Да…Лека нощ! (качих се в стаята си)

Реших първо да се преоблека…облякох пижамата и се запътих към стаята на Хари, която беше тоолкооова далеч :Д и без това вече закъснявах…Почуках на вратата, но не получих отговор, почуках отново…

Хари: Да?

Аз: (открехнах леко вратата и промуших главата си в стаята му) Може ли?

Хари: Разбира се. (беше легнал на леглото си, но стана и седна на един диван)

Аз: Закъснях с няколко минути съжалявам! (седнах до него)

Хари: Помислих си, че няма да дойдеш… (погледна ме тъжно)

Аз: Знаеш, че не бих те излъгала…казвай…какво има?

Хари: (доближи се до мен) Исках да поговорим за всичко случило се…

Аз: Слушам те…

Хари: Наистина съжалявам за всичко…ето казах го…Просто ми Астрит…Липсваш ми! (доближи се до мен и се опита да ме целуне, но аз се отдръпнах)

Аз: Слушай…мисля, че трябва да си останем просто приятели…мисля, че така ще е по-добре и за двама ни…всеки ще е свободен да прави каквото си иска, но и ще бъдем един до друг и ще се подкрепяме като приятели. (незнам защо го казах…не исках да роня сълзи отново…трябваше да го направя)

Хари: Аз все още те обичам Ей! (погледна ме тъжно)

Аз просто излязох то стаята му и влязох в моята…Той ми се извини…няколко пъти, а аз…все тая вече оплесках всичко. Не заслужавам Хари…той заслужаваше някое по-добро от мен момиче, а аз единствено успявам да го нараня…Затворих очи и съм се унесла…сънувах много странни сънища, беше ужасно…събудих се в пет часа сутринта и не можах да заспя повече…станах и се облякох…слязох на първият етаж, а там беше Хари, който седеше на големият диван и гледаше телевизия…когато ме видя, че слизам ме повика да отида при него.

Аз: Защо си станал толкова рано?

Хари: Не успях да заспя…ами ти?

Аз: Ами и аз така…ще направя закуска, искаш ли нещо?

Хари: Остани тук…все още е рано, ще гледаме филм докато всички се събудят. (говореше съвсем спокойно, явно беше приел мисълта, че нищо няма да се получи между нас)

Аз: Ок. (седнах до него, а той се приближи до мен и ме зави с едно одеяло)

Гледахме някакъв документален филма, а на мен ми стана много скучно, докато се усетя, бях заспал сгушена в Хари.

*При Пейч и Найл*

Пейч се беше гушнала в Найл и спеше, но той беше буден от преди няколко минути и вече не го свърташе на едно място, а и усещаше, че беше гладен. Докато той се въртеше наляво надясно Пейч се събуди.

Пейч: Какво има меченце…виж колко е рано. (търкаше сънено очи)

Найл: Не си ли гладна? (гледаше миличко)

Пейч: Ами всъщност…да! (изправи се)

Найл: Какво чакаме тогава…КЪМ КУХНЯТА! (провикна се)

Пейч: Шшшш! Всички спят!

Найл: Ок…кум кухнята!!! (прошепна и се засмя)

Двамата слязоха долу хванати за ръце и завариха Хари и Астрит да спят прегърнати на дивана.

Найл: Ооо виж ги колко са сладки…Дали са се сдобрили?

Пейч: Не знам, но видях как снощи Ей се измъкна от стаята на Хари.

Найл: Време беше.

Вече беше десет сутринта, а Хари и Астрит продължаваха да си спят на дивана, вече всички бяха слезли за да закусват, но не ги будеха, защото бяха прекалено сладки.

*При Астрит*

 Събудих се, а до мен имаше някой…

Нима бях заспала в прегръдките на Хари…супер, няма що…Надигнах се предпазливо, за да не го събудя, защото той все още спеше, измъкнах се внимателно и отидох в кухнята където се чуваха гласовете на останалите.

Пейч: Хей послапланке…време беше.

Аз: Десет часът е не съм се успала толкова. (седнах до нея)

Пейч: Не говорех за това. (засмя се)

Аз: Ами за какво тогава? (гледах объркано)

Пери: За теб и Хари идиотче.

Аз: Какво? Ха-ха…вие сте се объркали. (засмях се…те сериозно ли)

Найл: Тогава защо спите заедно и то прегърнати?

Аз: Вие не сте ли прекалено любопитни?

Луи: Ние просто искаме да знаем какво става между вас двамата…(застана сериозно)

Аз: Добре тогава…Между мен и Хари няма НИ-ЩО! (в същият момент къдравелко влезе в стаята и ме погледна някак тъжно) Нали така? (обърнах с към него)

Хари: …ъъъ…да. (гледаше странно сякаш догатваше отговора си)

Аз: Казах ли ви? Сега отивам да се изкъпя! (тръгнах към стаята си)

Хари: Чакай! (тичаше след мен)

Аз: Какво има? (обърнах се към него)

Хари: За какво говорихте там долу?

Аз: Умницте са сметнали, че щом сме заспали заедно на дивана, значи сме двойка.

Хари: Пффф…не им обръщай внимание! (каза сякаш играеше роля в някакъв жалък сериал и влезе в стаята си)

*В кухнята при останалите*

Лиам: Тези двамата са много твърдоглави. (хвърли една от лъжиците, която беше на масата право в мивката)

Пейч: На мен ли го казваш! (въздъхна и започна да разчиства масата)

Луи: Те са толкова влюбени един в друг, че е очевадно…начина по който се гледат, начинът по който си говорят и този по който се държат един към друг.

Пери: Защо тогава не го признаят един на друг?

Зейн: Нямат си доверие… (оставяше съдовете в миалната машина)

Найл: Прав си…страхуват се!

Пейч: Трябва да им помогнем тогава!

Зейн: Ами ако оплескаме всичко и развалим и приятелството им?

Найл: Аз мисля, че е по-добре за тях да ги оставим, нека се оправят сами!

Пейч: Но аз ще говоря с Астрит.

Луи: Добре, но го направи по заобиколния начин…

Лиам: Момчета! (извика и подскочи от стола си)

Момчетата: Какво? (объркано)

Лиам: След десет минути трябва да сме в звукозаписното студио!

Зейн: Какво чакаме тогава?

Момчетата се затичаха към стаите си, за да се приготвят…след пет минути бяха долу, казаха на Пери и Пейч, че ще се върнат до три-четири часа и после ще излязат всички заедно. Те излязоха навън и потеглиха, но забравяха нещо…Хари лежеше на леглото си и беше забравил напълно, за срещата им с мениджъра, единствените думи, който се въртяха в главата му бяха тези на Астрит: „Между мен и Хари няма НИЩО!” Защо тя не искаше да го приеме? Защо не му даде шанс да се докаже? Не беше често! Той винаги беше мечтал за момиче като нея…още от денят, в който я видя. Тя беше онова малко тринадесет годишно момиченце, което стоеше на чинът пред него…беше толкова сладка. Той помнеше как се запознаха за първи път, случи се малко след като тя пристигна в града…първото момиче, с което тя се беше запознала беше Пейч. Хари бе излязъл навън с момчетата, когато Лиам видя Пейч, по това време той беше здраво хлътнал по нея…всички отидоха при момичетата, за да ги поздравят и тогава Хари официално се запозна Астрит…първоначално тя беше много срамежлива и постоянно се изчервяваше, но после се отпусна и показа на всички що за страхотен човек е…Странно, но Хари не помнеше нито една от първите си срещи с бившите си гаджета, но тази с Астрит му беше направила голямо впечатление, дори и преди толкова години той си спомняше всеки един детайл, беше останало като запечено в паметта му.

*При Астрит*

Тъкмо си взех душ и се обличах когато телефонът ми звънна…беше Лиам, какво искаше, толкова ли го мързи да дойде до стаята ми? Облякох си бельото и един потник, за да не съм гола :Д и отговорих на обаждането.

Аз: Слушам мързел?

Лиам: Кажи на Хари да дойде в студиото, защото забравихме да му кажем, а телефонът му е изключен…бързо!

Аз: Но какво е станало?

Лиам: Не сега няма време…кажи му да дойде колкото се може по-бързо! (говореше нервно)

Аз: Ок! (затворих телефона и се запътих към стаята на Хари)

*В мислите на Хари*

Докато си стоях в стаята и си мислех за всичкото това време прекарано с Астрит и какви приятели бяхме, е не че сега не сме, но е различно, някой нахлу в стаята ми и този някой не беше кой да е, а ТЯ!

Астрит: Съжалявам, че нахлух така но…(тя говореше нещо, но аз дори не я чувах, мислите ми бяха отвлечени от перфектното й тяло, сякаш за момент загубих ума и дума, беше толкова красива)…Разбра ли?

Аз: Няма ли да настинеш така? Не е толкова топло тук! (засмях се)

Астрит: Ама ти въобще чу ли ме?

Аз я погледнах и поклатих отрицателно глава.

Астрит: Момчетата те чакат в студиото…вече си закъснял!

Аз: Така ли? (защо тези идиоти не са ми казали нищо)

Астрит: Хайде обличай се! (излезе от стаята)

Браво на мен, още на първата си среща с новият мениджър закъснях, какво ли ще си помисли за мен?...Но пък си струваше да видя Астрит по бельо…

*При Астрит*

Какво му ставаше на това момче…Нали уж вече нямаше нищо…Защо ме гледаше така сякаш ще ме изяде? Направо си беше плашещо…Облякох се и слязох долу където бяха Пери и Пейч…говориха си за нещо, но когато седнах при тях, смениха темата и аз разбрах, защото двете изведнъж заговориха за съвсем различни неща.

Пери: Сигурна съм, че тези обувки ще са подходящи.

Пейч: Мхм и аз утре мисля да излизам!

Аз: За какво си говорите вие двечките?

Пери: Дрехи!

Пейч: …Обувки! (наистина изглеждаха нелепо лъжейки)

Аз: Щом казвате…(засмях се)…Момчетата казаха ли кога ще се върнат преди да изоставят Хари?

Пери: Като каза Хари…

Аз: НЕ! Няма да говорим за мен и Хари, защото няма такова нещо като НАС!

Пейч: Добре, добре…само не ни убивай…тогава да гледаме филм докато момчетата се върнат. (стана и пусна телевизора)

Дори не си спомням какво беше…имаше един въпрос в главата ми който не ми даваше мира. Защо всички си мислят, че аз и Хари сме заедно? Какво ни издаваше толкова? Може би любовта ни…ако може така да се нарече е прекалено очевидна или просто всички си въобразяват, че нещо може да се случи…Така докато момчетата се върнаха аз си мислих за какви ли не глупости…вече беше девет часът, а ние щяхме да ходим на дискотека. Аз си облякох къса рокля, незнам защо, не им бях фен, но пък ми хареса как ми стои, а и момичетата ме подкрепиха…Луи, Лиам, Пери и Зейн се качиха в една кола, а аз Хари, Найл и Пейч се качихме в друга, Елинор и Даниел също щяха да идват, но те ни чакаха в дискотеката…Хари беше на шофьорското място, а аз стоях отпред, защото Пейч там ме натика, за да можела да се прегръща с Найл отзад. Единственото нещо, което ми пречеше бяха погледите на къдрокоско…чувствах се много неловко, знам че той го усещаше и го правеше нарочно. Слава Богу пристигнахме пред уреченото място и излязохме от колите…Предчувствах, че ще стане нещо…

Влязохме вътре и се настанихме…така де поръчахме си за пиене…Първоначално не исках да пия алкохол, защото знаех, че от много малко ме хващаше и правех глупости, но момчетата ме навиха. В дискотеката беше пълно с непознати и направо си беше лудница. След половин час вече ми беше весело, с една дума бях пияна…другите все още бяха добре, но не им давах и час докато се натряскат до козирката…и бях права след четиридесет минути всички бяха пияни, но пък си беше забавно…много забавно. Вече беше един часът и ние бяхме във вихъра си. Преди малко бях при Хари…говорихме си доста дълго за общи неща, но нито дума за любовен живот…беше ми приятно да съм до него, чувствах се…добре. Той беше много мил с мен дори и докато беше вече на няколко чашки. Докато си говорихме с него Пейч и Елинор дойдоха при нас.

Ел: Ние се прибираме!

Хари: Но защо?

Аз: Вижте колко е забавно.

Пейч: ДА…и на нас ни беше много забавно…докато не изритаха гаджетата ни от дискотеката. (гледаше някак неадекватно)

Хари: Изритали са Найл и Луи? (засмя се)

Двете поклатиха глави положително, а после избухнаха в бурен смях.

Хари: Аз ще ги вкарам отново, не се тревожете! (тръгна на някъде)

Ел: Не Хари, няма смисъл…охраната ще ни откара обратно в къщата…по-добре е за тях…и за нас! (двете с Пейч излязоха от дискотеката, а Хари дойде при мен)

Аз: Хах на момчетата им е било много забавно!

Хари: Те обикновено не правят такива изпълнения? (погледна учудено)

Аз: Е, нали празнуват нашето идване…струва си! (усещах, че говоря на доста висок тон, но не ми правеше голямо впечатление)

Хари: Хайде да танцуваме!

Аз: Добре. (засмях се, не ме питайте на какво и аз не знам)

Двамата отидохме на дансинга…докато танцувахме Хари ми говореше разни неща, а аз се смеех на всяка негова глупост. Останалите дойдоха при нас и се забавлявахме още около два часа…спомням си как след около час ми причерня и залитнах, някой ме вдигна и натика в някаква кола…Събудих се в моята стая и всичко си беше наред, освен това, че бях по бельо, но явно доста съм се разгорещила снощи, реших да поспя още малко и се обърнах на другата страна, но се оказа, че не бях сама…и не бях с кой да е, а с Хари.

Аз: Какво става тук? (извиках и придърпах завивката към себе си, за да се покрия, но се оказа, че и Хари е гол)

Хари: Какво за Бога? (подскочи и ме погледна объркано) Ооо да! (усмихна се доволно)

Аз: Какво сме правили Хари? (хвърлих му завивката, за да се покрие, а аз взех една моя тениска от земята и я облякох…не знам защо беше там :Д)

Хари: Какво си мислиш, че правят момче и момиче в легло? (засмя се)

Аз: Спят?

Той ме погледна и се усмихна поклащайки отрицателно глава.

Аз: Просто излез от стаята ми! Моля! (незнаех какво да правя)

Хари: Но…

Аз: Излез! (посочих му вратата, а той с наведена глава се запъти на там)…Хари? (той се обърна въодушевен с усмивка на лице и ме погледна)…Дрехите? (посочих му купчината с дрехи в единият край на стаята ми, той ги взе и се облече набързо без да каже нещо и излезе…май го нараних, но трябваше да асимилирам какво се е случило снощи)

Отидох до прозореца и го отворих…вдишах от свежият, студен, сутрешен въздух, за да опресня паметта си, но нищо. Какво за Бога съм правила с Хари…е вече разбрах какво съм правила, но защо? Как може да съм такава глупачка да му давам надежда…така го наранявам…Повече няма да близна алкохол в живота си, наистина. Винаги когато пия правя някаква глупост и всеки ден се уверявам, че това е истина и съжалявам, но е прекалено късно…не мога да повярвам…аз съм идиот…Странното беше, че Хари май помнеше всичко, а в моята глава беше пълна каша…Легнах обратно на леглото и чак сега усетих, че имам силно главоболие…изведнъж самодоволната усмивка се появи на лицето ми от мисълта, че съм спала с Хари…Боже мой това не беше правилно, но аз не можех да спра себе си от това да го обичам. Сякаш се разкъсвах на две, но тази част която беше лудо влюбена в него е по-силна и в повечето случаи надделява…Реших, че трябва да говоря с Хари и да изясним всичко…отново. Облякох се и почуках на стаята му…по коридора беше тихо, явно всички още спяха.

…: Какво искаш? (чу се сърдит глас)

Аз: Може ли да вляза Хари?

Хари: Влез!

Аз: (отворих вратата и влязох вътре, Хари беше седнал на дивана си и просто стоеше гледайки в една точка прокарал пръсти в косата си) Хей, извинявай за снощи…не съм знаела какво правя! (седнах до него и сложих ръка на рамото му)

Хари: Все тая…

Аз: Какво имаш предвид?

Хари: Аз помня всичко Астрит…и не съжалявам…чаках тази вечер от толкова дълго време…

Аз: Значи си ме използвал…чакал си да се напия…така ли? (изправих се и го погледнах ядосано)

Хари: Ти също го искаше, нали…искаш го и сега! (изправи се и застана на сантиметри от мен…беше прав исках да го целуна, но защо ли ума ми подсказваше, че е грешка)

Аз: (погледнах встрани и прехапах устни) Не го искам Хари…не го искам! (знам, че го излъгах, но беше за доброто на двама ни)

Хари: Това исках да чуя! (излезе от стаята и затръшна вратата след себе си достатъчно силно, за да събуди всички)

Аз стоях на едно място като вкаменена и не вярвах какво направих току що…отново развалих всичко…Защо просто не му казах, че го обичам? Беше късно, не мисля, че той би искал да ме види отново, а какво да говори с мен...Няколко сълзи се стекоха по лицето ми…аз плачех…но не за това което Хари направи, а за това което направих аз…на себе си и на него…Успях да се замъкна до стаята си да легна на леглото…След около минута Даниел дотича в стаята ми, явно тя беше останала при Лиам миналата вечер и сега беше събудена от Хари, който блъсна вратата.

Дани: Добре ли си? (седна до мен)

Аз: Не…защо винаги аз съм виновна…как може да съм толкова глупава? (продължавах да роня сълзи)

Дани: Спокойно, не си виновна ти! (придърпа ме към себе си и ме прегърна)

Аз: Напротив…вината този път е изцяло моя!

Дани: Какво се случи?

Аз: Не знам от къде да започна? (наистина имах нужда да споделя на някого и реших това да е Даниел…разказах й всичко, а тя през цялото време слушаше и се опитваше да ме накара да се почувствам по-добре)

Дани: Знаеш ли какво?...За в бъдеще опитай да слушаш по-често сърцето си! (усмихна се) Това ще те накара да се чувстваш щастлива!

Аз: Сигурна ли си? (продължавах да подсмърчам)

Дани: Мхм (кимна) Хайде сега се преоблечи и слизай долу, за да ми помогнеш със закуската преди големите хлапета да са се събудили! (излезе от стаята ми)

Аз се оправих и слязох долу, но вече всички ме бяха изпреварили…не всички…Хари го нямаше.

Лиам: Каква беше всичката тази шумотевица сутринта? (погледна ме)

Аз: Амм…

Дани: Станало е течение! (прекъсна ме…не мога да повярвам, че скри от собственото си гадже заради мен)

Луи: Защо ви е да отваряте прозорците по това време…студено е!

Пейч: (погледна ме странно и май разбра какво е станало) Голяма работа Луи…успокой се бебе такова!

Луи: Бебе така ли?...Елинооор, чу ли я? (направи тъжна физиономия и успя да накара всички да се усмихнат, дори и мен)

Ел: Ела тук! (тя седна в скута му и го прегърна)

В този момент задната врата (тази за градината) се отвори с трясък…

…Хари връхлетя в стаята и се запъти на горе по стълбите, изглеждаше доста ядосан и знам защо…заради мен. Чудя се как не беше излязъл навън, а се е задоволил с разходка в градината.

Луи: Хари…няма ли да закусиш  с нас? (стана от стола си)

Хари: Не! (отговори съвсем спокойно без да се обръща)

Найл: Защо? (погледна объркано)

Хари: Казах НЕ и точка! (развика се след това се качи на вторият етаж)

Лиам: Какво му става? (погледна към мен, а аз просо вдигнах рамене…не можех да им кажа „Ами малко е ядосан, защото миналата вечер спах с него, а на сутринта му казах, че не искам да има нищо между нас!”)

Ел: Сигурно е от миналата вечер…ще му мине. (усмихна се)

Пейч: Сигурно…(погледна ме с поглед казващ „Имаш да ми разказваш!”)

Пейч беше толкова добра в това да опознае някого само от един поглед, а мен ме познаеше толкова добре, че по начина ми на говорене разбираше как е се чувствам и понякога какво съм направила…Докато закусвахме, Хари излезе навън без да каже нищо, но и момчетата не посмяха да го попитат, защото знаеха, че той ще избухне отново…Когато приключихме със закуската аз реших да се поразходя навън, но трябваше първо да се кача до стаята си, за да си взема яке, навън беше доста студено, а и май щеше да вали…Качих се по стълбите и влязох в стаята си, но на леглото имаше някой и това беше Пейч.

Аз: Какво правиш тук?

Пейч: Ам това е и моя стая.

Аз: Вече не е! Съжалявам…ти избра гаджето си пред най-добрата си приятелка! (направих мелодраматична муцунка)

Пейч: Като каза гадже…

Аз: Какво за Найл?

Пейч: Говорех за Хари.

Аз: Какво има общо това с гадже? (знаех на къде биеше, но не ми се говореше за това)

Пейч: Какво се случи снощи…очаквах вие двамата да слезете хванати за ръце и с усмивка на лицата, но не…и двамата бяхте нацупени и ядосани…защо?

Аз: За какво говориш? (е тук вече изгубих връзката)

Пейч: Миналата вечер чух звуци от стаята ти и реших да проверя …познай какво видях? (усмихна се  иронично)

Аз: Защо си идвала в стаята ми? (ядосах се)

Пейч: Ами ти трябваше да си сама, но не беше!

Аз: Пейч това не те бърка!

Пейч: Напротив…опитвам се да помогна…защо хвърляте сол в раната…правите си го сами…признайте си!

Аз: Да си признаем какво…какво трябва да си признаем Пейч?

Пейч: Че се обичате! (извика)

Аз: Моля те остави ме намира! Не помагаш! (взех си якето и излязох от стаята)

Пейч: От мен не можеш да избягаш! (продължаваше да вика след мен)

Профучах през хола където бяха Пери, Лиам и Найл и излязох през външната врата, чух коментар от рода на „На нея пък какво и стана?” но не обърнах особено внимание и продължих. Чудех се къде да отида, та аз не познавах града, идвала съм тук около четири пъти всеки един от тях беше в различна част на града…дори сега не знам къде съм. Вървях доста дълго по улицата и реших да вляза в един парк и без това нямах голям избор, по-добре тичащи кучета и влюбени двойки наоколо, от колкото да се загубя и после да се налага да ме търсят. Седнах на една пейка и се загледах в небето, което сякаш нарочно се беше начумерило. Около мен тичаха малки деца, които викаха и вече ми лазеха по нервите…но пък това ми напомни за брат ми, колко ми липсваше малкият пакостник. Винаги съм си мислила, че след като напусна родителите си ще се чувствам свободна и самостоятелна, но сега осъзнавам колко много ми липсват и колко зависима съм от тях…Хари отново навлезе в мислите ми…спомнях си смътно миналата вечер и наистина спомените бяха незабравими…Сетих се за дните, в които бяхме заедно, изглеждат като миг пред тези…всичко беше прекрасно, но сякаш всичко се срина изведнъж, а и нещо в мен се промени онзи вечер когато се скарахме за първи път…сякаш станах по недоверчива…Изведнъж нещо прекъсна мислите ми…беше капка вода, а след това още една и още една и така започна да вили като из ведро. Обичах дъжда, но да живеете на място където почти всеки ден вали дъжд ще ви се гади от него…реших да се прибера на бегом, но на втората крачка вече бях вир вода…просто нямаше смисъл…забавих темпото и започнах да крача бавно, повдигнах глава към небето и големите дъждовни капки се стичаха по лицето ми…разперих ръце и се затичах под дъжда като малко дете. Всички наоколо ме гледаха странно, но пък какво ми пукаше. Гадното беше, че дъждът бе студен и сякаш се забиваше в кожата ми и влизаше навътре…побиха ме студени тръпки и реших отново да забързам темпото…Дотичах до къщата и влязох вътре, от мен се стичаше вода и оставях мокри стъпки след себе си.

Луи: Какво за Бога ти се е случило?

Аз: Ходих да поплувам! (казах сърказтично)

Луи: Сериозно?! (погледна ме объркано)

Аз: Навън вали умнико! (дръпнах пердето и му посочих капките, които се стичах по прозореца)

Луи: Ооо! Сега тичай да се преоблечеш, преди да си се разболяла!

Аз: Хах аз ли? Невъзможно! (засмях се и се качих в стаята си, треперейки от студ)

След вечеря си легнах рано, защото ме беше заболяла главата, вероятно от студеният дъжд…Хари не се върна цяла нощ…обади се на Зейн и му каза, че няма да се прибира тази вечер…чувствах се много виновна за това…Сутринта се събудих рано отворих очи мързеливо с очакване, че главоболието е отминало, но без полза…обикновено след като си почина ми минаваше…все тая…все някога ще ми мине…Слязох долу и закусих…момчетата щяха да излизат по някаква работа и останахме само аз и Пейч…Пери каза, че щяла да се среща с някаква нейна приятелка тук. Аз легнах на дивана и си пуснах телевизия…опитвах се да се разсея, беше ми доста студено, видях Пейч да минава и реших да я използвам.

Аз: Пейч…би ли ми донесла одеяло…моля! (погледнах я миличко)

Пейч: Охх! Какво да те правя!...(въздъхна и се качи по стълбите…след минута се върна с едно одеяло и ми го подхвърли)…Доволна ли си сега? (седна до мен)

Аз: Да! (усмихнах се)

Пейч: Не говорех за тава!

Аз: За Бога Пейч…трябва да започнеш да се уточ…(кихнах)…няваш!

Пейч: Говоря за това, което направихте с Хари!

Аз: Нищо не сме направили…и двамата бяхме пияни…и то много!

Пейч: Говоря за това, че се скарахте…това ли искахте!? (гледаше ме обвинително)

Аз: Момчетата ще се върнат, а не сме приготвили вечеря. (опитах се да сменя темата и се запътих към кухнята)

Пейч: Рано или късно ще те накарам да проговориш! (дойде при мен и ми помогна с вечерята)

Всичко беше приготвено и всички се бяха прибрали освен Хари, но момчетата казаха, че имал малко работа и щял да закъснее…вече бяхме започнали, когато вратата се отвори и някой влезе вътре, но не беше Хари…

В къщата влезе високо русо момиче, добре облечено и добре изглеждащо…дългите й руси коси се спускаха свободно по раменете й и стигаха почти да кръста й…беше облечена с доста къса и предизвикателна сива рокля, която беше около педя и половина над коляното й. Беше сложила доста грим, който подчертаваше тъмно сините й очи…Наистина беше красива признавам, но какво правеше тук?…Не след дълго се чу сърдитият глас на Хари.

Хари: Защо не ни изчакахте за вечеря? (влезе в къщата)

Лиам: Нали каза, че ще закъснееш! (гледаше учудено момичето)

Хари: Да, но се върнах…О, това е Хана…тя е моя…

Хана: Гадже! (възкликна „куклата” и го целуна)

Пери: Много си бърз! (погледна го злобно)

Хари: Така е! (седна при нас и намърда Хана в скута си, защото нямаше друг стол)

Вечерта мина ужасно…оказа се, че Хана е доста…абе много глупава…през цялото време ръсеше глупости, а аз едвам се сдържах да не се изсмея в лицето й, не само аз, на всички ни беше доста смешно…главата все още ме болеше и то много, затова след като приключих с вечерята си се качих в стаята си и заспах…Доколкото дочух и Хана остана, защото дълго време чувах истеричният и смях от отсрещната стая…слава Богу утихнаха и успях да заспя отново…събудих се след около два часа сън…чувствах се ужасно…болеше ме главата и ми се гадеше…ужас…реших да сляза долу, защото бях жадна…Слязох в кухнята и си налях вода, на връщане забелязах някой на дивана, надникнах и познайте кой беше там…Хари, спеше на дивана, беше само по боксерки и се беше свил на кълбо…Личеше си, че му е студено…какво да го правя? Качих се в стаята си и взех едно одеяло, после се върнах и го завих…Беше толкова сладък докато спи…нямаше да го изпратя обратно при онази…Сигурна бях, че двамата са се срещнали в някой нощен клуб и миналата вечер са спали заедно и сега тя си мисли, че са гаджета. Чудя се дали Хари се опитваше да ме накара да ревнувам. През цялото време докато вечеряме тази вечер той ме гледаше с поглед „Много съм добре, а ти?!” но си личеше, че никак не я харесваше, е вярно беше много красива, но и доста глупава, при всяка нейна издънка на него му идваше да потъне в земята от срам…Отидох в стаята си и си легнах. Цяла вечер се въртях и заспах доста късно…сутринта усетих нечии ръце, който ме побутнаха нежно. Отворих очи мързеливо и видях Луи, който беше седнал на леглото ми и се опитваше да ме събуди.

Аз: Какво има? (търках очи мързеливо)

Луи: Излизаме всички заедно, е не заедно Хари отиде да заведе „барбито си” у тях, но това е друга тема…Идваш ли? Пери и Пейч утре са за първи ден на училище тук и искат да си купят дрехи…Пак! (направи отегчена муцунка) Трудно ви разбирам вас момичетата!

Аз: Ммм…(опитах се да стана, но нямах сили) …Не се чувствам много добре. (измърморих и се завих през глава)

Луи: Казах ти, че ще се разболееш!

Аз: Вън Луи!

Луи: Чао…но ако имаш нужда от нещо само ни се обади, нали? (звучеше разтревожено)

Аз: ДА!...Сега излизай! (отвих се и му посочих вратата, а той с тъжна физиономия излезе навън)

Не се чувствах никак добре и реших да остана цял ден у дома…пък и нали и аз след няколко дни почвам училище…най-накрая, пропуснах толкова много време. Ох…беше ми много горещо…въртях се около час и съм заспала отново.

*При Пейч и останалите в шопинг центъра*

Пейч: На мен ми трябваше само чанта и си взех…сега мисля да се прибирам! (седна на една от пейките)

Найл: Чакай мила…искам да проверя нещо в този магазин и ще се приберем заедно!

Пейч: Не мога мечо…обувките ми са много неудобни…краката ме болят ужасно много…ти не се притеснявай, аз ще се прибера сама!

Пери: Сигурна ли си?

Зейн: Найл може да те носи!

Найл: Добра идея! (засили се към Пейч и се опита да я повдигна, но тя се отдръпна)

Пейч: Сериозна съм хора…прибирам се! (помаха им и целуна Найл по бузката)

Найл: Ще ми липсваш! (викаше след нея)

Пейч: Лигльо! 

Пейч излезе навън и си взе такси…след няколко минути беше пред къщата…тя влезе вътре, събу обувките с висок ток, които буквално бяха смачкали краката й, дори имаше кръв и ги метна в единият край на коридора…влезе в хола куцайки и се запъти към дивана, който не беше празен…там беше умисленият Хари.

Пейч: Здравей! (седна до него)

Хари: Не си ли навън с другите?

Пейч: Ам...бях, но се върнах…има ли проблем в това?

Хари: Не просто питам. (повдигна рамене)

Пейч: Как върви с…Хана? (усмихна се дяволито) Онази вечер те видях да спиш тук…явно ви е било много приятно. (засмя се)

Хари: Не мога…защо винаги трябва да е толкова трудно (затвори очи) чакай малко…ти ли ме зави миналата вечер?

Пейч: Не!...Както и да е…правиш го нарочно нали…искаш да накараш Ей да ревнува!

Хари: Опитах се, но не се получава, тя ме забрави! Не иска да ме вижда, дори да ми говори…Липсва ми…имам нужда от нея!

Пейч: Не мислиш ли, че е малко подло да използваш момичето така?

Хари: Кой Хана ли?...Тя дори не разбира за какво става въпрос! (усмихна се)

Пейч: И все пак е подло…защо не й кажеш?

Хари: Да й кажа, че я използвам или да скъсам с нея…ако въобще имаме връзка? (замисли се)

Пейч: Не!...Да кажеш, на Астрит, че я обичаш!

Хари: Направих го, но тя ме отряза…беше ужасно! (очите му се насълзиха) Искам повече от всико да сме заедно тоново!

Пейч: Защо не можете да се оправяте сами? (въздъхна) Направи го пак…докажи й!

Хари: Как? (погледна объркано)

Пейч: Погрижи се за нея…покажи й, че ти пука! Покажи й, че няма да я нараниш отново!

Хари: Ще опитам! (наведе глава) Какво е станало с краката ти?

Пейч: Не питай! (засмя се)

Пейч стана и закуцука към стаята си оставяйки Хари сам, за да размишлява. Той дълго време умува и реши да действа, но първо трябваше да скъса с Хана…хах това беше сравнително дълга връзка с момиче след тази с Астрит! Той взе телефона си и набра номера й.

Хари: Здравей Хана!

Хана: Хари?

Хари: Да…исках да поговорим, но не мисля, че е за по телефона.

Хана: Ами къде тогава?

Хари: Искаш ли да излезем някъде?

Хана: Но днес съм на маникюрист и фризьор, а след това имам и част при масажиста!

Хари: Не мисля, че ще имам време до тогава…Късаме Хана!

Хана: Е?

Хари: Вече не сме заедно…разделя ме се…не си ми гадже!!!

Хана: Но защо?

Хари: Не мисля, че нещата се развиваха както трябва!

Хана: Какво имаш предвид?

Хари: Не сме един за друг!

Хана: Но хороскопът ми казва, че ще имам дълга връзка с красиво момче…това трябва да си ти?!

Хари: Вероятно е някой след мен…Чао Хана! (затвори телефонът и излезе навън)

*При Астрит*

Събудих се, но все още се чувствах отпаднала, довлякох се да чантата си и изкара от там витамини, взех един и пак легнах на леглото си…не след дълго някой почука на вратата ми…

Кой ли беше? Нали всички бяха навън? Повдигнах се леко от леглото и се провикнах:

Аз: Да?

…: как си сънливке? (някой отвори вратата и се хвърли на леглото ми…този някой беше Пейч)

Аз: Какво правиш тук? (измъкнах се от хватката й)

Пейч: Добре съм…Като гледам и ти си в добре форма! (засмя се)

Аз: Нали беше навън?

Пейч: Бях…сега съм тук…а и между другото…говорих с Хари…

Аз: И какво ти каза? (подскочих от леглото)

Пейч: Амм…получих секретна информация и се чудя дали да я споделя с теб? (завъртя очи уж срамежливо)

Аз: Кажи мииии! (слязох от леглото и паднах на колене пред нея)

Пейч: Жалка си приятелко…да се унижаваш така…заради момче! (издърпа ме обратно на леглото) Е, какво мислиш за Хана? (хвърли ми подигравателен поглед)

Аз: Искаш ли да бъда честна с теб? (погледнах я сериозно)

Пейч: Не съм сигурна…ако ми кажеш, че искаш да я убиеш ще бъда ли съучастник? (започна да се кикоти)

Аз: Мхм. (присъединих се към смехът й)

Пейч: Тогава не ми казвай…аз ще ти кажа!

Аз: Казвай!

Пейч: …Знаеш ли какво…по-добре Хари да ти каже.

Аз: Да ми каже какво? Пейч…кажи ми…да няма да се женят?

Пейч: Ако ми предложат да съм шаферка може и да приема! (замисли се)

Аз: Сериозно?! Какво?!

Пейч: Казах ти Хари ще ти каже! (излезе от стаята)

Аз: Пейч!!! (виках след нея, но тя не се върна)

Ама сериозно ли? Пейч сериозно ли говореше или отново се гъбаркаше с мен, както правеше обикновено. Хари и Хана…не ми се мисли, нее…няма как да стене толкова бързо…или пък може? Потрепнах от мисълта…не ми се мислеше повече, затова реших да вляза в банята и да си взема душ…надявам се да се почувствам по-добре…Не бях права…чувствам се все така уморена и ми се спи, защо ми трябваше да се разболявам точно сега…беше ми омръзнало да стоя в леглото, но имах ли избор, като не ме държаха краката?...Тъкмо се бях унесла в сладък сън когато някой почука на вратата ми, е вече ми писна!

Аз: Сега пък какво!?! (извиках)

Вратата се отвори внимателно и нечия ръка се прокара в стаята ми държейки нещо. Беше малко, зелено,  плюшено мече, на чието коремче пишеше „I’m sorry!!!” Предположиш кой е…никой друг е изразяваше чувствата си към мен с плюшени играчки освен Хари, не след дълго се чу и неговият глас.

Хари: Може ли да вляза? (каза с проправен глас и разклати мечето)

Аз: Заповядайте господин мечок! (засмях се)

Хари влезе в стаята и затвори вратата след себе си, приближи се до леглото и несигурно се настани до мен. Усетих аромата му…липсваше ми, за миг забравих всичко което се въртеше в главата ми, единственото което виждах беше ТОЙ!  Подаде ми мечето, аз го взех и се усмихнах…Хари ме гледаше в очите и не казваше нищо…просто стоеше и ме зяпаше, буквално. Тишината беше толкова неловка, че бях решена да я наруша, но не знаех какво да кажа, не ми стигаше това, ами и Хари ми гледаше и блокираше мислите ми…Слава Богу след минута той реши да проговори.

Хари: Харесва ли ти? (погледна мечето)

Аз: Да много е сладко,…но защо зелено, не е ли малко странно? (учудих се)

Хари: Избрах зелено, защото искам да символизира нещо ново…и различно…искам да започнем от начало…Съжалявам за всичко, което ти причиних, наистина! (гледаше ме толкова искрено, а в очите ми се четеше болката…не можах да го измъчвам повече…трябваше да му кажа истината независимо от последствията)

Аз: Ами Хана? (ясно беше, че няма да се женят, но все пак бяха заедно)

Хари: Между нас не е имало нищо…беше подло знам, но я използвах, за да те накарам да ревнуваш, но дори и не се получи. (сведе поглед виновно)

Аз: От къде знаеш, че не се е получило? (хванах го за брадичката повдигайки главата му към мен и се усмихнах)

Хари: Но ти изглеждаше толкова спокойна и сякаш въобще не ти пукаше.

Аз: Просто бях малко отнесена, не се чувствах добре, но имаше нещо, което ме изкара извън нерви…и то беше това, че „мис каприз” остана да спи тук!

Хари: Та аз дори не спах с нея…първата вечер когато я срещнах бях пияни и не знаех какво правя, но миналата вечер просто не можех да я погледна в очите…виждах само теб, затова реших да я изчакам да заспи, пренесох се на долният етаж и се гушках в моя верен приятел диванът! (засмя се)

Аз Знам. (усмихнах се)

Хари:Значи си била ти…Знам, че това не е достатъчно извинение, но прощаваш ли ми? (погледна ме)

Аз: Разбира се! (прегърнах го…почувствах се толкова добре, сякаш всичко си идваше на мястото) Аз също съжалявам, за глупостите, който ти наговорих онзи ден…

Хари: Какви глупости? (учуди се)

Аз: Когато ме попита дали съм искала онази нощ, а аз отговорих, че некога не съм я желала…това беше лъжа…истината беше, че копнеех за тази вечер, просто нямах смелостта да ти кажа!

Хари: Нали знаеш, че не е нужно да е вечер?! (погледна ме дяволито)

Аз: Само ако ти желаеш! (усмихнах се)

Той малко по малко започна да скъсява дистанцията помежду ни и след секунди се озовах в прегръдките му, а устните му вече обхождаха цялото ми тяло…от толкова дълго чаках това да се случи…забравих за всичко…отпуснах се и се отдадох на момента…беше прекрасно…ТОЙ беше прекрасен.

Хари: Обичам те! (целуна ме) Обожавам те…никога повече няма да те нараня…обещавам!

Аз: И аз те обичам, повече от всичко! (сгуших се в него)

След два часа всички бяха долу, а ние решихме да се присъединим…Двамата с Хари слязохме хванати за ръце и седнахме в хола при останете…първоначално те ни гледаха изплашено и объркано, но се осъзнаха и усмивките грейнаха на лицата им.

Пейч: Време беше! (усмихна се)

Пери: Знаех си, че няма да издържат дълго разделени! (сръга Зейн, който ни зяпаше)

Луи: Браво на вас…няма да ми повярвате колко съм радостен! (дойде и ни гушна)

Аз: Е, хора, явно всичко си се на място и се надявам да си остане така!

И така живота ми е прекрасен…след като завърших училище Хари не ми позволи да работя, през свободното му време си организирахме околосветско пътешествие и той ми предложи брак на мястото където винаги съм си мечтала това да се случи…на върха на Айфеловата кула. Разбира се аз приех и сега съм сгодена за него. Всички сме много щастливо, особено след като към голямото ни семейно общество се появиха и два нови члена на семейството.  Найл и Пейч имаха момиченце на име Тифъни, а Луи и Елинор момченце на име Лари :Д Надявам се, че и ние с Хари ще станем родители, но и за това има време :)

КРАЙ

Това беше края на "Просто любов" Надявам се да ви е харесала...За сега ще спре да пиша, но имам няколко идеи и ще се опитам да ги подредя в нова история :) Благодаря на всички, които следяха историята...няма да повярвате колко радостна се чувствам от това!!!

Това е новият ми сайт с най-новата история  http://thecrazystory.alle.bg/to-run-away-from-the-ghosts/

Започнах на сляпо и дори аз не знам какво ще стане после :) Да продължавам ли? 
 
ДА :)
63
 
НЕ :)
1
Моля погледнете страницата с анкетите :)
Гост 2232381 април 13
Историята е страхотна!Страхотен край! <333 :)
† Dark Things †6 юни 13
istoroqta ti mi haresva mnogo na napravo moga da kaga 4e q obogavam. Ako moge vig i moqta nova sam i 6e se radvam ako q pro4ete6 i ostavi6 mnenieto si http://onedirection39.alle.bg/
Гост 2799023 август 13
суперр е през повечето време докато четях се усмихвах наисинa беше супер браво !!! :D
ღГ-ца Хоранღ19 октомври 13
Awwww невероятна е <33
Bear ©9 декември 13
Страхотна история много е добра!Никога не спирай и много ще се радвам да чуя мнението ти за някоя от моите истории http://dontplaywithme.alle.bg/ Съжалявам за глупавия спам! ;)
КоментирайКоментирай
Уеб сайт в alle.bg